Решетката дифузира светлината в зеленикаво сияние, което леко изкривява образа на мъжа, проснат посред затворническата килия. В този миг той отново се надига и се изправя на крака.
1.
Събудих се посред крясък, рязко се надигнах и скочих от койката си като подпален. Мозъчните ми клетки вибрираха, претоварени от паника и жестока болка. Направих няколко несигурни стъпки и се блъснах в решетките на килията си. Сграбчих ги силно, сякаш животът ми зависеше от това. Отне ми минута, но в крайна сметка си спомних, че бях прекарал предишната вечер във флирт със смъртоносния лъч.
Мобилният ми телефон иззвъня. Игнорирах го, отидох до тоалетната чиния и повърнах всичко, което беше вътре в мен, включително евентуално и далака си. Звъненето спря дълго преди да съм в състояние да проверя кой ме търсеше. Девет души в света имаха номера ми, а този не беше един от тях. Който и да бе, каквото и да искаше, можеше да почака.
От затворническата ми килия в Бедфорд, Вирджиния отиването на работа беше толкова лесно като да влезеш в асансьор и да натиснеш бутон. Точно това и направих и мигове по-късно дюзите на парния душ в офиса ми работеха с пълна сила. След няколко минути ми стана ясно, че тялото ми няма да се съвземе от само себе си, затова излязох изпод душа и изтръсках дузина таблетки “Адвил“ в шепата си.
Погледнах се в огледалото. Обикновено като се чувствах толкова зле, имах нужда от шевове, и то много. Опрях лакти на ръба на умивалника и отпуснах глава върху бицепсите си.
Оръжието Ей Ди Ес не само оправда надеждите ми, но ги и надмина. Знаех, че в предстоящите седмици ще овладея тази проклетия, но за момента тя направо ми разказваше играта. Питах се дали висшестоящите костю- мари ще са доволни или разочаровани да научат, че бях оживял след първия сеанс.
Когато помещението най-сетне спря да се върти, преглътнах хапчетата. После се обръснах, облякох се и звъннах по интеркома на Лу Кели.
- Научи ли вече нещо за Кен Чапман? - попитах.
Последва кратка пауза. После Лу каза:
- Много нещо дори. Искаш ли го сега?
- Добре, давай - въздъхнах аз.
Подпрях вратата на кабинета си, така че Лу да може да влезе, без да се налага да звъни. После се затътрих до кухнята и сипах в блендера няколко кубчета лед и вода. Добавих протеин на прах и шепа покрити с шоколад бадеми, завъртях скалата на най-висока степен и натиснах старт бутона. Когато Лу пристигна, вече сипвах гъстата течност във висока пластмасова чаша.
Лу държеше дебела картонена папка в ръка.
- Категория “климатична прогноза“ за сто долара - обяви той и постави папката на плота пред мен.
- Какви са възможностите за избор?
- Гръмотевична буря, поледица, облачно и слънчево - отвърна Лу Кели.
Служебният ми апартамент беше над земята, но тъй като прозорците са опасни за живота, нямах такива. Стените ми бяха шейсет сантиметра дебели и напълно звукоизолирани, така че не можех автоматично да изключа гръмотевична буря. Все пак беше началото на февруари, а и вчера бях излизал. Отпих от протеиновия шейк. Вчера беше ясно и слънчево.
- Избирам “облачно“ - казах.
- Защо ли си правя труда? - намръщи се Лу. Извади от джоба си две банкноти по петдесет долара и ги постави до папката.
- Няма нищо по-лошо от болестното увлечение по хазарта - рекох.
Лу посочи папката.
- Нищо чудно да си върнеш думите назад - възрази той и почука два пъти с показалец по нея, за да подчертае казаното.
Лу Кели беше мой помощник и висококвалифицирано момче за всичко. Бяхме заедно от петнайсет години, като включим и мизерстването ни в Европа в служба на ЦРУ. Глътнах още веднъж от протеиновия шейк и се втренчих в папката.
- Резюмирай основното - казах.
- Дъщеря ти е била права да не се доверява на този тип - заяви Лу.
Кимнах. Разбрах в мига, когато отговорих на телефонното обаждане миналата седмица, че нещо не е наред. Кимбърли, която по принцип добре преценява хората, особено когато опира до гаджетата на майка си, бе почувствала потребност да ми разправи за любопитен инцидент. Каза ми:
Тази вечер Кен счупи чаша в ръката си. В един момент държеше питието си, а в следващия ръката му беше пълна с кръв!
Продължи да ми обяснява как майка ѝ (бившата ми съпруга Джанет) направила подигравателна забележка, която би трябвало да предизвика ответна реакции у новия ѝ годеник. Вместо това Чапман сложил ръце зад гърба си, взрял се в празното пространство и не казал нищо. Когато Джанет ядосано изфучала навън от стаята, Чапман стиснал чашата толкова силно, че тя се раздробила в ръката му. Кимбърли била на второто ниво над дневната и станала свидетел на сцената.