Не можех да повярвам, че Джанет възнамерява да се омъжи за този сбъркан тип.
Припомних си нещо, което Кимбърли каза преди месец, когато ми разправяше за годежа на майка си. Според нея майка ѝ не била влюбена в Чапман.
- Защо ще се омъжва за човек, когото не обича? - попитах я.
- Струва ми се, че мама предпочита да е нещастна, отколкото самотна.
2.
Сградата на щатския капитолий в Чарлстън, Западна Вирджиния е от жълтеникав варовик, добиван в Индиана. Куполът ѝ се издига на височина осемдесет и седем метра и има 23,5-каратово златно покритие. Стоях точно под него в ротондата на капитолия, загледан в статуята на сенатор Робърт Бърд, когато чух токчетата ѝ да потракват по мраморния под.
Алисън Дейвид.
- Наричайте ме Али - каза тя и протегна ръка.
Поех я и се представих.
- Какво мислите за нашия капитолий?
Али Дейвид беше облечена в тъмносин жакет с три-четвърти ръкави и подхождаща му тясна права пола. Сатенената ѝ блуза беше с кръгло деколте, загатващо обещание за прекрасно оформени гърди. Изискваше известно усилие да не проточа лиги, докато се възхищавах на добре подбрания ѝ тоалет.
- Внушителен е. Но ме смущава статуята.
- Защо?
- Наясно съм, че в Западна Вирджиния и игла не можеш да хвърлиш, без да попаднеш на сграда, кръстена на някого - обясних. - Но си мислех, че трябва да си мъртъв поне от петдесет години, за да ти издигнат статуя.
Тя се усмихна и ми намигна.
- Ние в Западна Вирджиния си имаме договорка със сенатор Бърд. Той ни праща мръвката, а ние му позволяваме да кръщава прасетата.
Алисън Дейвид беше от типа жени с кариера, които, без да казват или вършат нещо извън обичайното, създаваха впечатление на създания с ярко изявена сексуалност. Запитах се дали у нея е естествен феномен, или го е култивирала целенасочено.
- Така ли ми се струва - попитах, - или наистина ръката на славния ви сенатор сочи право към моя джоб?
Тя ми отправи лека насилена усмивка, но си личеше, че губя интереса ѝ. Дребнотемието не ми е силна страна.
- И тъй - рекох, - къде ще ме заведете да обядваме?
- Някъде наблизо - отвърна тя.
Изчаках да продължи, но тя реши да не го прави. Неспособен да измисля нещо духовито, което да кажа, се примирих с неутрален отговор:
- Звучи чудесно.
Което я накара да повдигне вежда и да ме изгледа някак особено.
Повървяхме заедно една пресечка и влязохме в “Гьоза“, малък японски ресторант, който се оказа по-изискан, отколкото предполагаше безличният му екстериор. Вътре по яркочервените стени висяха стилни японски литографии. Осветлението беше приглушено, но достатъчно ярко, за да може да се прочете менюто. В центъра на ресторанта облечен в бронзов ламинат суши-бар отделяше готвачите от посетителите, а остъклените хладилни витрини над него излагаха на показ спретнато подредени морски дарове. Имаше две свободни двойни маси с бели ленени покривки. Али избра едната и седнахме.
- “Гьоза“? - изрекох въпросително.
Али сведе очи и ми се усмихна по начин, който ме накара да се зачудя дали “гьоза“ не е някоя мръсна дума.
- Гьоза - обясни тя - е популярен вид пирожка в японската кухня. Яде се с ръка като кнедлите, но е с различен пълнеж. Повечето хора поръчват онези с месо или морски дарове, но аз предпочитам вегетарианските.
Появи се сервитьорка и Али действително поръча вегетарианска гьоза. Попитах дали паешките рулца са автентични.
Сервитьорката изглеждаше объркана и отвърна:
- Наши рулца тук люти. Много, много люти! Да, истински паешки рулца.
- С паяк? - уточних аз.
- Да, да - закима тя. - Паяк. Много люто.
Престорих се на шокиран.
- Ама да не твърдите, че вътре има истински паяк?
Али Дейвид обходи с очи помещението. После отправи към сервитьорката кисела усмивка и двете си размениха погледи по женски, сякаш коментарът ми затвърждаваше извода, който вече си бяха направили за мен. Али предложи:
- Може би е по-добре да превеждам.
- Да, моля ви - казах аз.
- Паешкото рулце е съставено от специални раци с мека черупка - обясни тя.
- Съставено?
- Точно така.
Като че долових бегло раздразнение в гласа ѝ.
Али не беше приключила с мен.
- Паешки рулца е просто името на ястието - натърти тя, - нищо повече.
После, сякаш не можеше да се въздържи, добави:
- Как изобщо ви хрумна нещо подобно?