- Твърдял е, че не помни да я е бил?
- Сама си е нанесла побоя.
- Моля?
- Това бил начинът ѝ да се накаже, задето го ядосала.
Извадих няколко снимки от джоба на сакото си и ги подредих на масата.
- Това изглежда ли като нещо, което жена би си причинила сама? - попитах.
Погледът на Али избегна снимките.
- Не съм специалист - призна тя. - Но изглежда достоверно и не е било изолиран случай. Твърде често по време на брака им Кен се прибирал у дома след работа и заварвал жена си самонаранена поради разни причини. Когато се опитал да я принуди да се подложи на лечение, тя отишла в полицията и казала, че Кен я е пребил. Това се превърнало в модел. Като го клеветяла в полицията или заплашвала да го направи, била способна да контролира и манипулира отношенията им.
Седях и я гледах невярващ. Ченето ми увисна и нищо чудно да съм бил със зяпнала уста през цялото време на отговора ѝ.
Али присви устни и опита супата си с невероятно секси маниер, сякаш ѝ прилагаше френска целувка. Беше удивително какво успяваше да прави с устата си, докато поемаше течността от лъжицата. Сложете две жени една до друга и ги накарайте да вкусят супа. Другата жена може да е два пъти по-сексапилна от Али. Но от сто мъже Али ще спечели при деветдесет. Гарантирано.
- Ходите ли с някого сега? - попитах я.
- От интерес за националната сигурност ли питате?
- Личен въпрос е - отвърнах и добавих за баланс висо- коволтажната си усмивка.
- В такъв случай, да, ходя с някого.
Очевидно ме оскърбяваше или поне го правеше на уж. Истината бе, че дори не я харесвах и категорично не исках да ходя с нея. Просто исках да проверя дали бих могъл. Какво да кажа, може би е чисто мъжка черта, но ме впечатли как яде супа.
- А как бихте окачествила връзката си? - упорствах.– Бихте ли казали, че е сериозна?
- Да, бих - отсече тя. - Просто не бях сигурна преди този момент.
- Е, поздравления - избъбрих сухо.
- Е, благодаря - влезе в тона ми тя.
Неочаквано едрият клиент на суши-бара изкрещя:
- Мамка му! - После скочи от стола си, стисна гърлото си и се завъртя в кръг, сякаш левият му крак беше прикован към пода. - Света Богородице! - ревна той и изплю нещо на пода. Почти сигурен бях, че е паешкото рулце. Взе да подскача нагоре-надолу в някакъв мъртвешки танц, като кашляше и тръскаше ръце. После кресна отново: - Ще ви съдя, мръсници такива! Ще ви взема и последния цент!
Сервитьорката изтича от кухнята, хвърли му един поглед и рече кротко:
- Много люто, нали?
Той едва не я изпепели с очи.
- Да, люто е! Направо мегалюто! И знам, че не го препоръчваше. Но в Америка имаме закон срещу сервиране на киселина за акумулатори. Като приключа с вас, ще си мечтаете никога да не бяхте напускали Китай.
Сервитьорката и суши готвачът се спогледаха. Тя промълви:
- Ние японци, не китайци.
Вбесеният клиент отметна глава към тавана и изрева:
- Мамицата ви!
После се плесна два пъти по лицето, издаде лаещ звук и се изнесе на бегом. Повечето от клиентите се разсмяха. Али не се смееше, така че аз престанах да се хиля и смених темата.
- Полицията е повярвала на Катлийн, а не на Кен за побоите - казах.
- Не бихте ли го сторили и вие?
- Да, бих, и още как - отвърнах.
Опитах предпазливо супата и се зачудих дали „мисо“ не е японската дума за отлежали цяла седмица мръсни чорапи.
- Знам какво си мислите - рече тя. - Но имах причини да повярвам на историята на Кен.
- Като например?
- Никога не ме докосна с пръст. Никога не ми упражни словесен тормоз.
- И само това ли?
- Никога не го видях да губи контрол над себе си през време на цялата ни връзка. И макар Катлийн да продължаваше да го обвинява в тормоз, Кен никога не я напусна.
Повдигнах вежди и се вгледах да видя дали няма да се изчерви. Направи го, само леко. Тя току-що призна на практика, че се е срещала със съпруга на Катлийн, докато още е бил женен. И двамата си дадохме сметка, но само аз се усмихнах по този повод.
- Вижте, господин Крийд - каза тя. - Дали искате да го повярвате, или не, Кен е свестен човек. Винаги е бил насреща за съпругата си. Направи всичко възможно да убеди Катлийн да потърси лечение.
Погледнах снимките и подхвърлих:
- Изглежда, е бил много убедителен в това отношение.
Тя понечи да каже нещо, после се спря и хапна още малко супа. Погледна ме и поклати глава. На Али явно не ѝ пречеше мълчанието, на мен - още по-малко. Когато тя най-сетне заговори, гласът ѝ не трепваше.
- Може да ме мислите за глупава или наивна, господин Крийд. Но беше дело на Катлийн, не на Кен. И вие щяхте да сте сигурен, ако бяхте общували с него.