Дарвин отведе Джо и Грасо със себе си във Вашингтон, а аз и Куин взехме един от фирмените реактивни самолети “Гълфстрийм“ да ни върне в централата.
Този път и двамата спахме през целия път.
Когато се прибрах в централата, изпълних обещанието си пред Гарет Ънгър и го пуснах да се прибере при жена си, като знаех, че след има-няма седмица полицията щеше да го арестува заедно с Артър Патели, човека, опожарил дома на Ади.
51.
- Костюмът свърши работата, да знаете, тя много си падна по него. - Това беше Еди Рей, който разправяше как се запознал с момиче в магазин за спортни стоки. - С думи не мога да я опиша.
- Сигурно си бил пиян - подхвърли Росман и другите се разсмяха.
Старите приятели се бяха събрали в “Дафни Дъкс“, кварталната кръчма. Еди Рей бе прекарал детството си и въобще всичките си четирийсет и шест години на разстояние, не по-далечно от пет-шест километра от заведението.
Тя беше влязла да избира подарък за рождения ден на баща си. Въдица за риболов и не каква да е, а най-добрата. Еди Рей бе толкова шашнат от красотата ѝ, че просто бе стоял, без да обели дума. А тя бе казала: „Костюмът ви е прекрасен. “Армани“ ли е?“.
- Смейте се колкото щете - заяви той на приятелите си по чашка, - но имам с нея среща за обяд утре.
- Кажи къде, че всички да я опънем - обади се Лукас и направи мръсен жест с ръце и таз.
Последва още смях.
- Тя не е такава. Момиче с класа е, сериозно.
Русата красавица го беше попитала за костюма му и той не можел просто да стърчи там и да не каже нищо. Еди Рей бе събрал кураж да избъбри: „Не съм сигурен за Марката, но го купих в “Джей Си Пени“. - Тя кимнала впечатлена. Нещата вървели добре и той се пробвал с шега. - Но струва твърде много повече от пени! - И добавил: - Извинявайте за просташката забележка.“
Явно на нея не ѝ попречило, защото отговорила: „Добре го казахте. Много сте забавен“.
Сега в бара, докато черпеше скептичните си приятели, Еди каза:
- Ще я снимам, тогава сами ще прецените.
- Гледай да я хванеш от предната страна - поръча Рос- ман. - Винаги съм искал да видя прасе с червило.
- Ще я снимам, и още как - зарече се Еди. - Ама като я видите, направо ще зяпнете!
Бяха побъбрили няколко минути и той ѝ избрал най-хубавата въдица в магазина. Тя се впечатлила от познанията му за риболова. Той я попитал за името ѝ и когато тя отговорила “Моника“, ѝ казал: „Познавах една Моника в гимназията. Много беше хубава.“
Моника се усмихнала лукаво и подхвърлила: „Бих се обзаложила, че ти е била гадже.“
Той ѝ смигнал и отвърнал: „И със сигурност би спечелила баса“.
Бяха се засмели, а после тя казала: „Сигурно си имал куп гаджета в гимназията, ако и тогава си бил с тази страхотна прическа“.
И той отвърнал скромно: „Завъртях няколко“.
После споделил, че е бил във футболния отбор, но си контузил коляното в последния сезон. Когато дошло време тя да мине през касата, той предложил да плати и да ползва намалението като служител, а тя да му дала сумата на ръка. Момичето това и направило и тъкмо с тези пари той черпеше приятелите си сега.
- Да знаете, от мен само по едно - предупреди ги той. - Другите пари трябва да ги пазя за срещата си утре.
Тя му била толкова благодарна за намалението, че настоявала да му се отплати някак.
„Ела на вечеря с мен днес“ - предложил той и се почудил как бяха излезли тези думи от устата му.
„Хм... няма как да е за вечеря. Но ако ти се кара до града утре, може да се видим за обяд.“
Еди си тръгна рано от бара, за да се настрои за голямата среща на другия ден, която обещаваше да промени живота му.
Момчетата си продължиха пиенето и разговорите, а Лукас се опита да предложи бас дали момичето ще се появи на срещата. Никой не прие облога. Решиха, че Еди Рей е станал жертва на хубавица, която му се е докарвала заради намалението.
Грешаха.
Когато Еди Рей отиде в ресторанта и попита за Моника, салонната управителка му подаде малък плик. Коленете на Еди омекнаха и сърцето му примря. Изискано отхвърляне, каза си, но все пак отхвърляне. Разбира се, винаги бе налице вероятността да ѝ е изникнало нещо непредвидено в последната минута. А в такъв случай тя не би знаела как да се свърже с него.
Еди реши, че има светъл лъч. Взе плика, отиде до един свободен стол, седна и се опита да пребори чувството за отхвърленост, проникнало живота му от деня, в който контузи коляното си.
В бележката пишеше, че тя е поръчала обяд насаме за тях в апартамент 316.