Спря за момент да огледа стаята. Реши, че е стерилна, и се отправи към вратата, като прекрачи без колебание тресящото се тяло на Еди Рей. Беше приключила тук, омръзнало ѝ бе да бъде Моника.
52.
Кати Елисън почти бе привършила разходката си из квартала със своя голдън ретривър Уенди, когато забеляза едър мъж, застанал до паркиран седан точно пред нея. Беше късно утро в красив слънчев ден, кварталът им бе в затворено селище в Мариета, Джорджия, в самите околности на Атланта. В него престъпност на практика не съществуваше, а цената на всички къщи беше от милион нагоре.
И все пак мъжът, застанал на пътя ѝ, беше толкова огромен, а лицето и главата му толкова обезобразени, че тя се закова на място на десетина метра от него. Уенди също го забеляза или беше доловила страха на Кати, както понякога правят кучетата. Козината по гърба ѝ бавно започна да щръква и тя издаде приглушено и протяжно ръмжене. Кати реши, че най-разумно е да се обърне назад и да се прибере у дома си.
Щом се завъртя, чу мъжа да я вика по име. Кати замръзна на мястото си втрещена и уплашена. Нямаше причина този чудовищен човек да знае името ѝ.
- Моля ви, госпожо, не се бойте - каза той, като се приближи. - Не ви виня, че се притеснихте. У всички предизвиквам такава реакция първоначално. Нищо не мога да сторя, че изглеждам така. Повярвайте, опитвал съм.
Куин продължи да говори, като се приближаваше все повече.
- Най-добре ще е просто да не ме гледате.
Сега той вече стоеше до нея. Уенди, бедничката, трепереше от страх и направи локвичка на тротоара.
- Кати, името ми е Джордж Първис и се боя, че нося лоша новина.
Кати не беше мръднала от мястото, където спря като вкаменена, когато го чу да я вика по име. Отказваше и да погледне мъжа, застанал до нея. Така нямаше да е в състояние да го идентифицира и той може би щеше да я пощади.
- Много съжалявам, господин Първис - продума тя.
- Не искам да съм груба, но плашите кучето ми и мен. Не мисля, че искам да чувам лошата ви новина. Може ли просто да си ида у дома?
Куин се отпусна на едно коляно и протегна ръка, та Уенди да я подуши. Тя стисна с челюсти китката му, заръмжа и проби плътта. След това започна да я дърпа от една на друга страна, сякаш се опитваше да прекърши врата на едър плъх.
- Боже мой! - изписка Кати. - Уенди, не! Престани!
Уенди пусна ръката му.
- Много съжалявам, господин Първис. Тя никога не се държи така.
Куин сви рамене.
- Няма нищо, госпожо. Не съм чувствителен на болка като повечето хора.
Видя я, че се взира в окървавената му ръка, и за да не я разсейва, я пъхна в джоба си.
- И все пак съжалявам - каза Кати. После пое дълбоко дъх, обърна се с лице към него и положи усилие да не отскочи ужасена. Вгледа се в лицето му и този път видя повече, отколкото беше очаквала. Очите ѝ се насълзиха, като се замисли за болката му, за емоционалните белези.
- Каква лоша новина искахте да ми съобщите?
Куин погледна в двете посоки, преди да отговори. Все още отпуснат на коляно, сякаш за да не се извисява над нея, той каза:
- Отнася се за Брад, съпруга ви.
- И какво за него?
- Даде ми петдесет хиляди долара, за да ви убия.
Кати задиша учестено. Усети главата си олекнала, ушите ѝ писнаха. Единствената причина да се съпротивлява на припадъка бе, че не искаше чудовището да я докосва, а той със сигурност щеше да го стори. Погледът ѝ зашари наоколо, търсеше помощ, опитваше се да реши как да му се измъкне.
- Моля ви, не бягайте. Не се каня да го направя.
- Какво?
- Няма да ви убия.
- А защо не?
- Наблюдавах ви през последните два-три дни, наблюдавах и съпруга ви. Стигнах до извода, че той е този, който заслужава да умре, а не вие.
Кати се взря в лицето му, за да види не си ли играе с нея. Нищо не можа да прецени от изражението му, но от друга страна, лицето му надали бе способно да изобрази друга физиономия освен всяваща ужас. Тя почувства, поне за момента, че той не се канеше да я нарани.
- Защо мъжът ми ще иска убийството ми, за бога? - смая се тя.
- Гледали ли сте някога “Зайнфелд“? - отвърна с въпрос Куин.
- Сериала или комика?
- Сериала.
- Да, гледам го най-редовно.
- Аз също. Гледали ли сте серията “Обратно на Джордж“?
- Онази, в която започва да прави обратното на всичко, което е вършил преди?
- Да. И внезапно навсякъде му потръгна, помните ли?
- Да - каза тя. - Отиде при момичето в кафето, каза ѝ, че е плешив, безработен и живее с родителите си.