- Всички си имаме своята специалност - отвърнах.
- Моята специалност е математиката - заяви тя.
- Математиката?
Тя ми се усмихна лукаво.
- Точно така. Например колко пъти едно нещо... може да влезе в друго нещо. - И тя вдигна вежди прелъстител- но.
- Преди готварският таймер да писне ли? - попитах.
- Хипотетично - отвърна тя.
- Не съм сигурен, но имам желание да положа големи усилия, за да ти помогна да решиш това уравнение.
И пристъпихме към действие.
Звъненето прекъсна научните ни занимания и се споразумяхме да продължим експеримента след закуска. Катлийн взе завивка от леглото, уви я около себе си, последва ме в кухнята и ме наблюдаваше, докато вадех тава с идеално оформени еклери от фурната. Напълнихме ги с омекналото масло.
- О... боже... мой! - писна тя. - Винаги съм искала мъж, който умее да готви, а ето че имам нещо още по-добро: мъж, който умее да пече!
Изядохме по два, а после ми се стори, че Катлийн иска да каже нещо.
- Какво? - попитах я.
- Имам да ти кажа нещо, само че не искам да избягаш.
- Не можеш да ме подгониш. Освен ако нямаш друг лабораторен партньор.
Тя пое дълбоко дъх и каза:
- Искам да осиновя Ади.
Не знаех какво да отговоря, затова казах:
- Сериозно?
- Обичам я, Донован, и тя ме обича. Винаги съм искала свое дете, но Кен унищожи с бой физическата ми способност за това още преди години. Но тъй или иначе, бих избрала нея пред всички деца на света. А и тя има нужда от мен.
- Ами леля Хейзъл? - попитах.
Тя сведе поглед.
- Там е проблемът - продума. - Хейзъл не я иска, но не я дава и на мен.
- Защо?
- Смята, че не мога да осигуря нужните грижи за Ади. Иска да я повери на агенция за осиновяване, която да ѝ намери истинско семейство.
- В смисъл със съпруг и съпруга?
Тя кимна.
- И с достатъчно пари, за да посрещнат нуждите ѝ.
- Ти какво ѝ отговори?
- Казах ѝ, че шансовете някое идеално семейство да осинови Ади са нищожни и че може да нямам съпруг и пари, но мога да ѝ дам всичко, от което се нуждае едно малко момиче.
- Добре казано.
- Но все още отказва да ми подпише, макар Ади да я умолява.
- Искаш ли да поговоря с леля Хейзъл?
- Ужасно много ли ще те затрудни?
- Ще го направя днес - казах.
Известно време поседяхме в мълчание. После Катлийн промълви:
- Донован... Ще продължиш ли да се виждаш с мен, след като осиновя Ади?
- Че защо не?
- Много мъже по-скоро биха се срещали с красиви, млади, едрогърдести жени, които не са самотни майки.
- Пфу! - изрекох. - Не и аз.
На път към дома на леля Хейзъл размишлявах върху тлъстите сметки, които бях отнел от Джо Демео. Той се оказа далеч по-богат, отколкото бях предполагал, и парите продължаваха да текат в здравословно изобилие. Вероятно плащачите не бяха чули още новината за провала му. След като покрих всички разходи по кампанията, бяха ми останали достатъчно, за да раздам по един милион на Лу, Кимбърли и Джанет. Стори ми се, че Джанет бе доволна, задето получи дял, макар да ми заяви, че било капка в кофа вода, сравнено със страданията, които съм ѝ причинил.
Замислих се и за Гарет Ънгър и ареста му, заплануван за тази сутрин. Още не бях споменал за това на Катлийн, не бях ѝ казал също, че до два часа следобед в личната ѝ сметка ще бъдат преведени един милион долара, нито за доверителния фонд, който основавах на името на Ади с десетте милиона, прибрани от Демео. Все изненади, които биха накарали закуска в “Тифани“ да бледнее в сравнение. Да не говорим за най-голямата изненада от всички - когато Катлийн откриеше, че ме бива не само за печива, а и за отбрани ястия.
Движението мърдаше, но бавно. Погледнах през прозореца и видях малки купчинки черен сняг, единствените видими останки от сурова зима. Докато пъплехме под моста, забелязах няколко бездомници, сгушени заедно под одеяла, които се опитваха да спят. Питах се какво се е случило в живота им, та ги е довело под този мост в този ден.
Накарах шофьора да спре. Слязох от колата и се приближих до бездомниците.
- Имам нещо за вас - казах.
Отне им около минута, но тримата се надигнаха до седнало положение. Нямаше начин да се прецени колко млади или стари са, но бяха еднакво мръсни. Подадох на всеки от тях стодоларова банкнота и тримата се изредиха да ме благословят.
Първият вдигна бутилчица с касисово бренди. Имаше останала някъде около една глътка в нея.
- Искате ли да поседнете и да пийнете? - попита.
- Друг път - отговорих, но не си тръгнах.
- Много щедро от ваша страна, господине - каза единият от мъжете. - Извънредно щедро.