— Аз не съм кой знае какъв разказвач — възрази нашият посетител, нервно стискайки и разтваряйки ръцете си. — Питайте ме, ако нещо ви се струва неясно. Ще започна от времето, когато се ожених, от миналата година. Но най-напред трябва да ви кажа, че макар да не съм богат човек, моят род владее Ридлинг Торп от около пет века и в цялото Норфъкско графство няма по-известна фамилия от моята.
Миналата година аз дойдох в Лондон за един юбилей и се настаних в пансиона на Ръсел Скуеър, защото Паркър, мой спътник от парахода, отсядаше в този пансион. Там живееше и една млада американка на име Елза Патрик.
Кой знае как, ние се сближихме; не измина месец и аз се влюбих в нея тъй, както може да се влюби човек. Венчахме се тихо и се върнахме в Торфълк.
Ще сметнете, мистър Холмс, че е безумие един мъж от добър стар род да се жени така, без да знае нищо за миналото на жена си и на домашните й; но ако можехте да я видите и я познавахте, щяхте да ме разберете.
Елза постъпи много честно с мене. Не мога да кажа, че тя не ми даде възможност да се освободя от честната дума, която дадох, стига да пожелаех. През живота си съм бил в много неприятно общество — каза тя — и желая да забравя напълно за него. Иска ми се никога да не си припомням за него, защото ми е много тежко. Ако ме вземете, Хилтън, вие ще имате жена, която няма от какво да се срамува; но трябва да се задоволите само с честната ми дума и да ми позволите да пазя — мълчание за всичко, което е станало, преди да бъда ваша. Щом тези условия са много тежки за вас, вървете си в Норфък и ме оставете с предишния ми самотен живот.
Тези думи ми каза тя в навечерието на нашата сватба. Отговорих й, че съм съгласен да я взема при нейните условия и сдържах думата си.
И тъй, измина година от женитбата ни и ние бяхме много щастливи. Но преди месец, в края на юни, се появиха първите тревожни признаци.
Веднъж жена ми получи писмо от Америка. Аз видях американски печат. Тя побледня смъртно, прочете писмото и го хвърли в огъня. После ни тя, ни аз споменахме за него: аз бях дал обещание и го пазех свято. Но от този момент тя не знаеше покой. Лицето й винаги изразяваше страх. Сякаш очакваше нещо. Тя щеше да стори по-добре, ако бе ми се доверила; щеше да види тогава, че съм най-добрият й приятел. Но докато тя сама не заговори, аз не мога да кажа нищо. Повярвайте ми, мистър Холмс, тя е честна жена и каквито и тревоги да е имала в миналото, не е виновна за тях.
Аз съм норфъкски земевладелец и няма в Англия човек, който да цени тъй високо честта на рода си, както аз. Тя знае много добре това и го знаеше и преди сватбата ни. Тя няма да почерни никога името ми, уверен съм в това. Сега стигнах до главната част на историята.
Преди седмица, миналия вторник, видях на един от прозорците няколко нелепи танцуващи фигурки, прилични на тези. Те бяха надраскани с тебешир. Помислих, че ги е рисувало момчето, конярят, но той се закле, че дори не ги е видял. Както и да е, бяха нарисувани нощем. Заповядах да ги изтрият и после споменах на жена си за тях. За голямо мое учудване, тя се отнесе много сериозно към това нещо и ме помоли, в случай че се появят такива фигури, да й ги покажа.
Цяла седмица не се появи нищо; вчера сутринта намерих тази хартия в слънчевия часовник в градината. Показах я на жена си. Елза падна ненадейно като мъртва. Оттогава тя ходи като насън, сякаш, че е ослепяла, и очите й изразяват ужас. Тогава аз ви писах, мистър Холмс, и ви изпратих тази хартия. Не можех да отида с нея в полицията, защото там биха ми се присмели; вие ще ми кажете какво да правя. Не съм богат, но ако някаква опасност заплашва жена ми, ще похарча и последната си пара, за да я защитя.
Каква симпатична личност беше този англичанин от стар род — прост, прямодушен и кротък, с големи сини очи и широко красиво лице. В неговите черти се долавяше любов и доверие към жена му.
Холмс изслуша с напрегнато внимание тази история и потъна в безмълвен размисъл.
— Не мислите ли, мистър Къбит — каза най-после той, — че за вас е най-добре да се обърнете направо към жена си и да я помолите да сподели тайната си?
Хилтън Къбит поклати едрата си глава.
— Което е обещано, то е свято, мистър Холмс. Ако Елза искаше, сама щеше да ми каже всичко. Щом не иска, аз няма да насилвам нейното доверие. Но имам право да взема своите мерки и ще ги взема.
— Аз ще ви помогна с цялата си душа. Най-напред, не сте ли чули, че някой нов съсед, чужденец, се е появил около вас?
— Не.
— Вашето място трябва да е много тихо. И всяко ново лице би предизвикало разговори.
— В непосредствено съседство — да. Но близо до нас има няколко малки курорта. И чифликчиите приемат наематели.