Тъй и излезе. И когато стигна до мрачния завършек на историята, която ми се виждаше детинска и чудна, аз пак изпитвам скръбта и ужаса, които тогава изпълниха сърцето ми.
Ще ми се да се разделя с читателите с по-светъл край, но аз пиша хроника на фактите и съм задължен да доведа чудната верига от случки до техния мрачен завършек, благодарение на който за замъка Ридлинг Торп в продължение на няколко дни говореше цяла Англия.
Щом слязохме от вагона в Северен Уолшам, при нас дойде началникът на гарата и попита:
— Вие ли сте детективът от Лондон?
Израз на досада премина по лицето на Холмс.
— Защо мислите така?
— Защото инспектор Мартин от Норфък току-що замина. А може би сте лекари? Тя не е умряла, поне според последните известия още е жива. Може би ще сполучите да я спасите… Макар и за бесилката.
Челото на Холмс се помрачи.
— Ние отиваме в замъка Ридлинг Торп — каза той, — но не сме чули нищо за онова, което се е случило там.
— Чудна работа — отговори началникът на гарата: — Застреляни са и двамата: мистър Хилтън Къбит и жена му. Тя го застреляла, а после се застреляла сама — тъй казва прислугата. Той починал, а тя е на умиране. Боже мой, Боже мой, една от най-старите фамилии в Норфъкското графство и една от най-тачените.
Без да продума дума, Холмс побърза към екипажа и през целите тези дълги осем километра път не си отвори устата. Рядко съм го виждал толкова безнадеждно умислен. Не му беше добре още когато напускахме града и с парливи опасения преглеждаше утринните вестници. А сега това нечакано осъществяване на най-лошите очаквания го потопи в неописуема меланхолия.
Опря се на облегалото и се отдаде на мрачни размисли. А между това много неща около нас можеха да възбудят интереса ни: ние пътувахме през най-оригиналната местност в Англия, където се виждаха няколко разхвърляни чифлици, а от двете ни страни огромни църкви с квадратни кули се издигаха над плоския зелен ландшафт, говорейки за великолепието и благоденствието на старата източна Англия.
Най-после виолетовата ивица на морето се показа иззад зеления край на норфъкското крайбрежие и файтонджията посочи с камшика си два стари покрива от керемиди и дърво, които надзъртаха измежду група дървета.
— Този е замъкът Ридлинг Торп! — каза той.
Когато стигнахме парадната врата, аз забелязах срещу нея, покрай игрището за тенис, черната плевня с инструментите и слънчевия часовник, с който се бяхме тъй странно запознали. Един чевръст човек с живи бързи маниери излизаше от високия кабриолет. Той ни се представи като инспектор Мартин от Норфъкската полиция и се зачуди много, като чу името на другаря ми.
— Но, мистър Холмс, престъплението е извършено днес в три часа сутринта. Как можахте да научите за него в Лондон и да стигнете на мястото заедно с мен?
— Аз го предвидих. Дойдох с надежда да го предотвратя.
— Значи трябва да имате важни улики, за които ние не знаем нищо, защото говорят, че те са били много добри съпрузи.
— Имам само свидетелските показания на танцуващите фигурки — отговори Холмс. — После ще ви обясня каква е работата. А сега, щом не можем да попречим на престъплението, ще ми се да използувам онова, което зная, за да помогна на правосъдието. Желаете ли помощта ми при разследването или предпочитате да действувам независимо от вас?
— Мога само да се гордея, че работим заедно, мистър Холмс — възрази сериозно инспекторът.
— В такъв случай бих желал да не губим време, да чуем свидетелските показания и да огледаме местността.
Инспектор Мартин имаше достатъчно здрав разум, за да предостави възможност на моя приятел да действува посвоему и само грижливо да записва резултатите.
Местният лекар, побелял старец, слезе от стаята на мисис Хилтън Къбит и съобщи, че раната, която тя е получила, е сериозна, но не е непременно смъртоносна. Куршумът бил закачил предната част на мозъка и навярно щяло да мине известно време, преди ранената да се свести.
По въпроса била ли е застреляна от някого или сама се е застреляла, той не рискува да изкаже определено мнение. Несъмнено изстрелът бе дошъл отблизо. В стаята бе намерен само един револвер, в който липсваха два куршума. Мистър Хилтън Къбит бе ударен в сърцето. Но възможно бе той да е стрелял в нея, а после да се е самоубил или пък тя да е престъпницата, защото револверът бе намерен захвърлен на еднакво разстояние от двамата.