— Вдигнаха ли го? — попита Холмс.
— Не сме докоснали нищо освен дамата. Не можахме да я оставим ранена да лежи на пода.
— Откога сте тук, докторе?
— От четири часа.
— Има ли и други?
— Полицаят е тук.
— И вие не сте съобщавали на никого нищо.
— Нищо.
— Постъпили сте много добре. Кой изпрати за вас?
— Слугинята Соундърс.
— Тя ли вдигна тревогата?
— Тя и готвачката Кинг.
— Къде са те сега?
— Навярно в кухнята.
— Тъй. Аз мисля, че най-добре е да ги чуем.
Старият вестибюл с дъбови цокли и високи прозорци се превърна в съдебна зала. Холмс седна в едно голямо старомодно кресло и неумолимите му очи блестяха върху замисленото лице. Аз четях в тях решението да посвети целия си живот на тази работа, клиентът му, когото не бе могъл да спаси, да бъде отмъстен.
Инспекторът Мартин, старият побелял селски лекар, аз и тъпоумният селски полицай — ето целия състав на тази странна компания.
Двете жени дадоха твърде ясно показанията си. Те били разбудени от гърмеж, след минута последвал друг. Те спели в съседни стаи и мисис Кинг притичала в стаята на Соундърс. Заедно се втурнали надолу. Вратата на кабинета била отворена и на масата горяла свещ. Господарят лежал по очи сред стаята. Той бил мъртъв. Край прозореца се гърчела жена му, залепила глава о стената. Тя била тежко ранена и половината й лице било потънало в кръв. Дишала тежко, но не можела дума да продума. Коридорът и стаята били пълни с дим и мирис на барут. Прозорецът несъмнено бил затворен отвътре. Двете жени били уверени в това. Те начаса били изпратили за доктор и полицай. После, с помощта на лакея и коняря, отнесли ранената си господарка в спалнята й. Ясно било, че тя и мъжът й са лежали в постелята си тази нощ. Тя била облечена с горни дрехи, а той носел халат върху пижамата си. В кабинета нямало нищо. Доколкото знаят слугите, между мъжа и жената никога не е имало скарване. Смятали ги за много сговорчиви съпрузи.
Тези бяха главните точки от показанията на прислугата. На въпроса на инспектор Мартин отговориха, че всичките врати със сигурност са били заключени отвътре и никой не е можал да избяга от къщи. На въпроса на Холмс и двете си спомниха, че са усетили барутен мирис в момента, когато излезли от стаите си на горния етаж.
— Обръщам ви вниманието на този факт! — каза Холмс на колегата си по професия. — А сега мисля, че можем да се заловим със старателен оглед на стаята.
Кабинетът беше малък, трите му стени бяха отрупани с книги; писалищната маса беше сложена до един обикновен прозорец, който гледаше към градината.
Най-напред се заехме с нещастния чифликчия, грамадно тяло се беше проснало на пода в стаята. Безпорядъкът, в който се намираха дрехите му, свидетелствуваше, че той е бил вдигнат внезапно от сън. Стреляно е било отпред; куршумът пронизал сърцето и останал в тялото. Смъртта му е била несъмнено моментална и безболезнена. Нито халатът, нито ръцете му бяха изцапани с барут. Според доктора, дамата имаше и барутни петна по лицето, но не и по ръцете.
— Липсата на последните не доказва нищо, макар че присъствието им доказва всичко! — каза Холмс. — Стига само барутът да не премине случайно назад през зле затъкнатия патрон. — Човек може да даде няколко изстрела, без да има по ръцете си каквато и да е диря. Мисля, че тялото на мистър Къбит може да бъде пренесено. Смятам, докторе, че не сте извадили куршума, който е ранил госпожата, нали?
— За това е нужна една сериозна операция. Но в револвера има само четири патрона. Стреляно е с два и са нанесени две рани: значи всичко е ясно.
— Тъй изглежда — каза Холмс. — Може би вие ще ни обясните къде е куршумът, който очевидно е ударил в ръба на прозореца?
Той бързо се обърна и с дългия си тънък пръст посочи една дупка, която беше пробита в долната част на прозоречната рамка, близо двайсет сантиметра под нея.
— Боже мой! — издума селският лекар. — Разбира се, че сте прав, сър. Значи имало е и трети изстрел, следователно тук трябва да има трето лице. Но кой може да е той и как е излязъл?
— С решението на тази задача сме заети сега — отговори Шерлок Холмс. — Помните ли, инспектор Мартин, когато прислужниците казаха, че след като излезли от стаите си, тутакси подушили мирис на барут и аз забелязах, че това показание е много важно?
— Помня, сър, но признавам, че не ви разбрах добре.
— Този факт свидетелствува, че по времето, когато е стреляно, прозорците и вратата са били разтворени. Иначе барутният мирис не би изпълнил тъй скоро цялата къща. Трябва да е имало течение в стаята. Все пак вратата и прозорецът са били отворени едновременно за късо време.