— С какво ще го докажете?
— С това, че свещта не е капала.
— Безподобно! — извика инспекторът. — Безподобно!
— Уверен, че прозорецът е бил отворен, когато се е разиграла трагедията, аз помислих, че в тази работа е замесено може би трето лице, което е стояло зад прозореца и е стреляло през него. Всеки изстрел, насочен към това лице, е можел да попадне в тази част на прозореца. Погледнах и видях несъмнена следа, оставена от куршума.
— Но как е бил затворен прозорецът отвътре?
— Преди всичко жената инстинктивно е затворила прозореца. Охо! Ами това какво е?
То беше една дамска чантичка, елегантна чантичка от крокодилска кожа, със сребърна закопчалка. Тя стоеше на писалищната маса.
Холмс я отвори и извади съдържанието й. Състоеше се от двадесет и пет фунтови банкноти.
— Това да се запази, защото ще ни трябва в съда — каза Холмс и предаде на инспектора чантичката със съдържанието й. — Сега да се опитаме да хвърлим малко светлина върху третия куршум, който е изстрелян от стаята — нещо, за което свидетелствува разцепеното дърво. Искам пак да видя готвачката мисис Кинг. — Вие казахте, мисис Кинг, че сте се събудили от силен гърмеж. Дали този първи гърмеж е бил по-силен от втория?
— Виждате ли, сър, той ме разбуди, бях заспала дълбоко и затова не мога да кажа. Но ми се стори много силен.
— Не мислите ли, че е възможно този звук да бъде от два изстрела, произведени едновременно?
— Не мога ви каза, сър.
— Мисля, че тъй е било. Смятам, инспектор Мартин, че ние вече извлякохме всичко, което можеше да ни даде тази стая. Бъдете тъй добър да тръгнете с мен и да видим какво ще ни даде градината.
Под самия прозорец на кабинета имаше цветна леха; щом стигнахме там, нададохме вик на учудване — цветята бяха изпотъпкани и върху меката почва имаше много следи от големи мъжки обувки с особено дълги тънки носове.
Холмс зашари из цветята и листата като ловджийско куче, което дири ранена птица. После извика от удоволствие, наведе се и взе един меден цилиндър.
— Тъй си и мислех — каза той. — Ето третата гилза. Наистина, инспектор Мартин, аз мисля, че сега нашето следствие е почти приключено.
Лицето на провинциалния инспектор изразяваше крайно учудване от бързия и майсторски успех на разследването, което проведе Холмс. Отначало той се бе опитал да използува правата си, но беше вече онемял от възторг и беше готов да следва Холмс без възражения, където и да го поведе той.
— Кого подозирате? — попита той.
— Това ще кажа малко по-късно. В тази задача има няколко точки, които не бях в състояние да ви обясня досега. Щом отидох толкова далеч, най-добре е да продължавам, както аз си зная, а после изведнъж ще обясня цялата работа на всички.
— Както искате, мистър Холмс, докато не вземем нашия човек…
— Нямам никакво желание да бъда тайнствен, но в минути на действие е немислимо да се впускам в дълги и сложни обяснения. В ръцете ми са нишките на цялата работа. Ако дори тази дама не се свести вече, ние все пак ще можем да възстановим случките от миналата нощ и да осигурим тържеството на правосъдието. Преди всичко, нямате ли наблизо гостилничка на име „Елридж“? Питаха всички слуги, но никой не беше чувал такова име. Но конярят хвърли светлина върху това, след като припомни, че чифликчия, който носи такова име, живее недалеч оттук.
— Усамотен ли е този имот?
— Доста е усамотен, сър.
— Може би там нищо не са чули за онова, което се случи тази нощ?
— Може би, сър.
— Оседлай коня, юначе, и занеси една записка в този чифлик.
Холмс извади от джоба си листчетата с танцуващите фигурки, сложи ги пред себе си на писалищната маса и написа нещо. Най-после той подаде на момчето една записка и му каза да я предаде лично на онзи, до когото е адресирана, но да не отговаря на никакви въпроси. Аз погледнах външната страна на записката и видях, че адресът е написан с отделни неправилни букви, досущ неприлични на твърдия Холмсов почерк. Тя беше адресирана така. „М-r Abe Slaney, Elridge Farm, East Rue Ton, Norfolk.“
— Чини ми се, господин инспектор — забеляза Холмс, — че ще направите добре, ако поискате телеграфически полицаи, защото ако сметките ми са верни, ще трябва да изпратите в затвора на графството един много опасен престъпник. Момчето може да изпрати и вашата телеграма. Ако има някой късен влак за града, Уотсън, мисля, че трябва да заминем с него, защото аз имам да направя един интересен химически анализ, а нашето разследване тук бързо приближава завършека си.
Когато момчето замина със записката, Шерлок Холмс даде нарежданията си на прислугата: ако някой посетител потърси мисис Хилтън Къбит, без да му кажат нещо за състоянието й, да го приемат направо в гостната. За това даде извънредно строги нареждания на прислугата.