Не, отвърна тя. В момента чувствала, че не би могла да се помръдне. Ще имат ли нещо против, ако си остане тук, докато й поразмине. Не й било добре в момента, наистина не й било добре.
— Тогава не е ли по-лесно да си легне в леглото? — попита я Джак Нунан.
Не. Предпочитала да си остане, където е, на този стол. Малко по-късно може би, когато се почувства по-добре, щяла да се премести.
Тогава я оставиха и продължиха да претърсват къщата. От време на време й задаваха по някой въпрос. Понякога, когато минаваше покрай нея, Джак Нунан й казваше по нещо мило. Съпругът й, обясни той, бил убит с удар по тила, нанесен с тежък тъп предмет, сигурно голямо парче метал. Те търсели оръжието. Убиецът може да го е отнесъл със себе си, но от друга страна, може да го е изхвърлил или скрил някъде наоколо.
— Познатата стара история — добави той. — Намери оръжието и ще заловиш престъпника.
По-късно един от инспекторите дойде и седна до нея. Знае ли, попита я, дали в къщата няма нещо, което би могло да се използва като оръжие? Би ли се поогледала наоколо, за да разбере дали нещо не липсва — много голям гаечен ключ например или тежка метална ваза.
Нямали тежки метални вази, отвърна тя.
— Или голям гаечен ключ?
Мислела, че нямат голям гаечен ключ. Но може би в гаража щели да намерят подобни неща.
Търсенето продължаваше. Мери знаеше, че в градината и около къщата има още полицаи. Чуваше шума от стъпките им по чакъла навън, а от време на време, през някой процеп между пердетата, зърваше и проблясването на фенерчетата им. Вече беше късно. Забеляза, че часовникът върху камината показваше близо девет. Четиримата мъже, които претърсваха стаите, като че ли вече бяха изморени, дори малко раздразнени.
— Джак — каза тя, когато сержант Нунан отново мина покрай нея. — Бихте ли ми дали нещо за пиене?
— Разбира се, че ще ви дам. Това уиски ли имате предвид?
— Да, моля ви, но съвсем малко. Може би ще ми помогне да се почувствам по-добре.
Той й подаде чашата.
— Защо и вие не пийнете? Сигурно сте ужасно изморени. Моля ви, пийнете си. Толкова сте добър с мен.
— Е, официално не ни е разрешено, но бих могъл да глътна една капка, за да се поободря.
Един по един дойдоха и останалите и тя ги убеди да пийнат по малко уиски. Стояха около нея, чувстваха се неловко с чашите в ръце, неудобно им беше в нейно присъствие, опитваха се да й говорят утешително. Сержант Нунан отиде до кухнята, върна се бързо и каза:
— Вижте, мисис Малоуни, фурната ви… е още включена и месото е вътре.
— О, господи! — извика тя. — Ами разбира се! — Струва ми се, че трябва да я изключа. Ще го направите ли, Джак? Толкова съм ви благодарна.
Когато сержантът се върна, тя го погледна с големите си тъжни, насълзени очи.
— Джак Нунан.
— Да?
— Ще ми направите ли една услуга — вие и останалите трима?
— Можем да опитаме, мисис Малоуни.
— Добре, тогава. Всички сте дошли тук, все добри приятели на Патрик, и се мъчите да хванете човека, който го е убил. Сигурно сте ужасно гладни, защото времето ви за вечеря отдавна е минало, а аз съм сигурна, че Патрик никога не би ми простил, в мир да почива душата му, ако не ви окажа гостоприемство. Защо не изядете това агнешко, дето е във фурната? Сигурно вече се е опекло.
— В никакъв случай — отвърна сержант Нунан.
— Моля ви, моля ви, изяжте го. Лично аз не мога да се докосна до нищо, особено ако е било в къщата, когато той беше тук. Но за вас това не важи. Ще ми направите голямо добро, ако го изядете. След това можете да продължите работата си.
Четиримата полицаи доста се колебаха, но беше ясно, че са гладни, и накрая се оставиха да ги убеди, че трябва да отидат в кухнята и да хапнат. Жената остана на мястото си, слушаше ги през отворената врата, чуваше как разговарят помежду си, гласовете им надебелели и неясни, защото устите им бяха пълни с месо.
— Искаш ли още, Чарли?
— Но тя държи да го изядем. Така каза. Щели сме да й направим услуга.
— Добре тогава. Сипи ми още малко.
— Кой знае с каква огромна тояга е ударил оня тип клетия Патрик — обади се един от тях. — Лекарят спомена, че черепът му е бил пръснат като с ковашки чук.
— Точно затова лесно трябва да го намерим.
— И аз така казвам.
— Но който и да го е направил, няма да носи със себе си такова нещо, след като вече не му трябва.
Някой от четиримата се оригна.
— Аз лично мисля, че е някъде тук, наоколо.
— Нищо чудно да е под носа ни. Ти какво ще кажеш, Джак?
А в съседната стая Мери Малоуни започна да се кикоти.