Убийството. Хана преглътна тежко.
— Освен това исках да ти кажа, че погребението на Греъм Прат е утре — каза Кели. — Бяхте толкова добри приятели, затова реших, че ще те интересува.
— Ами, добре — отвърна Хана. — Трябва да затварям!
Тя прекъсна връзката и продължи да гледа пред предното стъкло, сякаш нищо не се беше случило. Единственият звук, който се чуваше, беше потропването на колелата от неравния паваж. Най-накрая Майк се прокашля.
— Не каза ли, че Греъм е бомбаджията, Хана?
Хана стисна здраво волана. Майк приемаше с подозрение доброволческата й работа в клиниката, защото смяташе, че тя иска да се сдобри с бившия си, Шон Ейкърд. Това беше абсурдно, но тя не можеше да му разкаже цялата истина — тогава трябваше да му обясни и ситуацията с А. Най-накрая му призна, че Ариа и Греъм са били заедно в котелното на кораба, когато бомбата бе избухнала и че тя шпионира Греъм, за да разбере какво знае. Но в историята й имаше много пробойни и Майк го знаеше много добре.
Тя сви рамене.
— Трябваше да кажа на хората в болницата, че с Греъм сме приятели. Само така щяха да ми позволят да бъда близо до него.
— А какви са тия приказки за убийство?
Хана впери поглед в регистрационната табела от Делауеър на колата, която се движеше пред тях.
— Нямам представа.
— Глупости.
— Не знам! — възрази Хана.
Но всъщност знаеше. Предишния ден в горичката край клиниката беше открит трупът на момиче и на болничната му гривна пишеше КАЙЛА КЕНЕДИ. То беше мъртво от дни, само че Хана беше разговаряла с Кайла — или с някой, който се беше представял за нея — предишната вечер. Леглото на Кайла се намираше пред стаята на Греъм. Имаше само едно момиче, което не искаше Греъм да се събуди и да признае кой всъщност беше поставил бомбата на кораба.
И това момиче беше Али.
Хана просто не я беше разпознала под всичките превръзки.
Колата й зави по алеята към къщата на майка й и спря. Хана слезе от колата и стигна почти до входната врата, преди да осъзнае, че Майк не върви заедно с нея. Той все още стоеше на алеята със странно изражение на лицето.
— Писна ми вече — каза той с тих глас.
Хана посърна.
— От кое?
— Знам, че ме лъжеш.
Хана погледна настрани.
— Майк… престани.
— Първо си играеш на детектив, напускаш бала — на който те избраха за кралица — за да отидеш в клиниката по изгаряния и да говориш с потенциалния бомбаджия, вместо да оставиш ченгетата да се разправят с това. — Майк изброяваше всичко на пръсти. — После, след като ми казваш, че момчето е мъртво, изчезваш заедно със Спенсър и останалите, без да ми се обадиш. И когато те намирам след това, си покрита цялата с кал.
Хана опря пръстите на крака си в декоративния камък, поставен до изтривалката. Калта по роклята й се беше появила, след като тя и приятелките й бяха отишли на гробищата, за да спасяват Ариа от Ноъл.
— А след това — продължи Майк, повишавайки тон, — ми казваш, че просто по случайност си се оказала там, когато ченгетата намериха Ноъл в бараката. Тази сутрин те чух да им казваш, че си получила заплашителна бележка, в която пише да отидеш там.
Гърлото й пресъхна. Тя беше скалъпила историята с намирането на Ноъл — и все още не знаеше какво да прави с предаването на бележката на Кайла на ченгетата.
— И не само с мен се държиш като ненормална — каза Майк. — Разговарях с Наоми Циглър за теб. Двете бяхте най-добри приятелки по време на пътуването, а после внезапно вече не сте.
Хана усети надигащата се в гърдите й ярост.
— Говорил си с Наоми за мен? — Двете с Наоми Циглър бяха врагове от години и нещата се бяха влошили още повече, когато Хана разбра, че Наоми е роднина на Мадисън, момичето, което беше наранила миналото лято.
— Просто се вкопчвах във всички сламки. — Майк опря ръце на кръста си. — Наоми каза, че по време на круиза си вършила доста странни неща. Преглеждала си имейлите в компютъра й. На моменти си бягала, сякаш си се страхувала от нея. — Той стисна зъби. — Нещо ми подсказва, че това има нещо общо с всичките останали луди работи, които се случват непрекъснато. Всичко е свързано. — Той я погледна мрачно. — Заради А. е, нали? Али. Върнала се е.
Хана замръзна.
— Не знам за какво говориш.
Майк пристъпи към нея.
— Това е единственото нещо, което се вписва. Просто ми кажи. Не ми ли вярваш?