Разбира се, че не. Той те излъга. Ариа стисна зъби и прогони мисълта, от главата си. Сега би трябвало да мисли за Амстердам и за новия си живот. Формално все още не беше приета, но предпочиташе да гледа позитивно на нещата. Очакваше с нетърпение да започне да прави разни неща в Холандия, които никога не би правила с Ноъл, като например да гледа всяка сутрин изгрева на слънцето; да гледа дълги безсюжетни чуждестранни филми, в които хората много пушат и правят любов; и да ходи в малки кафенета, където да обсъжда философски въпроси. Там.
Кабинетът на госпожица Янсен се намираше в края на коридора. Когато Ариа почука, вратата отвори възрастна жена с накъдрена черна коса и очила с телени рамки, която беше облечена в нещо като рокля, ушита от множество копринени шалове.
— Здравейте, госпожице Монтгомъри! — каза тя със силен холандски акцент. — Влезте, влезте.
Вътрешността на кабинета й миришеше на ябълков пай. На стената бяха окачени картини на дигите около Амстердам и снимка на малко момиче с огромни, жълти дървени обувки.
— Благодаря ви, че ме приехте толкова бързо — каза Ариа, събличайки карираното си пролетно яке.
— Няма проблем. — Госпожица Янсен написа нещо на клавиатурата, подрънквайки с дървените си гривни. — Както знаете, аз мога да препоръчвам кандидати. Проведох интервюта с ученици от Ню Йорк, Бостън и Балтимор, но вашето портфолио е доста впечатляващо. А и знаете малко холандски, което е плюс.
— Научих го в Исландия — похвали се Ариа. — Живях там няколко години.
Госпожица Янсен прибра зад ухото си кичур коса.
— Така, срокът на обучение е две години. Ще помагате на няколко художници, ще научите доста неща от тях. Всеки, който е преминал през тази програма, е започнал своя собствена кариера в света на изкуството.
— Знам. Това е забележителна възможност. — Ариа си припомни всичко, което бе прочела следобеда. Учениците щяха да обиколят цяла Европа заедно със своите художници.
Преподавателката зададе още няколко въпроса на Ариа, свързани с интересите й, силните и слабите й страни и познанията й по история на изкуството. След всеки въпрос, на който отговаряше момичето, госпожица Янсен изглеждаше все по-доволна и усмивката й ставаше все по-широка. Нито веднъж не повдигна въпроса за това, че Ариа е Малка сладка лъжкиня. Като че ли не знаеше нищо за глупавия филм, представящ живота на Али, или за това, че Ариа бе пътувала с круизния кораб, който се беше подпалил, или за това, че е била свидетелка на убийството на Гейл Ригс, или че само преди няколко дни беше открила приятеля си завързан в една барака. В този малък кабинет Ариа беше просто една млада художничка и нищо повече. Онази Ариа отпреди всичко да се обърка.
— Ще бъда откровена е вас — каза госпожица Янсен след минутка. — Изглеждате ми доста обещаваща. Бих искала да ви препоръчам.
— Наистина ли? — изписка Ариа, притиснала длани към гърдите си. — Това е страхотно!
— Радвам се, че мислите така. Сега нека да попълня официалната ви молба, която е точно… — Тя погледна към прозореца и гласът й заглъхна. — О!
Ариа проследи погледа й. През големия панорамен прозорец се виждаха три полицейски коли, спрели край тротоара с пуснати буркани. От тях слязоха двама униформени полицаи и закрачиха към сградата. Скоро стъпките им отекнаха в коридора. Дочу се пропукване на радиостанции. Докато гласовете се приближаваха все повече, Ариа можеше да се закълне, че чу някой от тях да казва Монтгомъри.
Тръпки я полазиха по гърба.
Вратата се отвори и в кабинета влязоха двама мъже с присвити очи и напрегнати мускули. Госпожица Янсен се сви до стената.
— Мога ли да ви помогна?
Мъжът, който вървеше пръв, посочи Ариа. На джоба на якето му пишеше ФБР. Очите му бяха раздалечени и той дъвчеше плодова дъвка.
— Това е тя.
Преподавателката се втренчи в Ариа така, сякаш момичето внезапно се беше превърнало в гигантска жаба.
— За какво става въпрос?
— Издирваме я за разпит във връзка с международен инцидент — отвърна сухо агентът.
Гърлото на Ариа пресъхна.
— К-какво имате предвид? — И сякаш в отговор на въпроса телефонът в чантата й изпиука. Ариа го извади със свито сърце. На екрана имаше надпис „Едно ново съобщение“, последван от поредица букви и цифри.
Мръсното ти бельо, Ариа? Време е да го изперем.
А.
6.
Спенсър отива в участъка
По същото време във вторник Спенсър тъкмо бе завършила петте мили джогинг по Марвин Трейл, старата влакова линия, която беше превърната в туристическа пътека. Докато вървеше към колата си, връзвайки косата си на конска опашка, вятърът спря. На пътеката не се виждаха нито бегачи, нито колоездачи, но тя можеше да се закълне, че вижда човешка фигура в храстите. Али?