Никой не посмя да я погледне. Сърцето на Спенсър блъскаше като полудяло в гърдите й.
— Работя доста време с щата и местната полиция по случая Кларк и мисля, че тук също има нещо, което криете от мен. — Фуджи скръсти ръце. — По-добре започвайте да говорите — за каквото и да е.
Хана се размърда. Ариа избърса нова сълза от бузата си. Спенсър се прокашля и огледа всички около масата.
— Андерсън Купър — каза тя със спокоен, равен глас. Това беше тайният им код за Али.
— Не знам, Спенсър. — Ариа изглеждаше измъчена.
Хана преглътна звучно.
— Да, може би трябва…
— Трябва — прекъсна я Спенсър. — Това е единственият начин. Просто ми се доверете.
Останалите мълчаха. Фуджи ги гледаше очаквателно. Накрая Ариа въздъхна.
— Добре. Да го направим.
Миг по-късно Хана кимна едва доловимо. Емили я последва. Спенсър огледа стаята за последен път, преди най-накрая да си признаят за Табита. Преди животът им да се промени завинаги. Но тя знаеше, че постъпват правилно. Те постепенно затъваха все повече. Имаха нужда от помощ.
Тя се наведе напред и погледна Фуджи.
— Вижте какво. Не твърдим, че онова, което сме направили, е правилно, но сбъркахме и съжаляваме за това. Но имаме причини да си мълчим досега. И наистина имаме повече информация за Табита, но не можехме да ви я кажем.
— Защо? — попита остро Фуджи.
— Защото не беше безопасно — обясни Спенсър. — Заплашваха ни. Онова, което знаем, е много, много опасно. Така че ако ще ви го разказваме, искаме нещо в замяна.
— Продължавай. — Фуджи скръсти ръце. — Слушам те.
— Искаме да сме сигурни, че ще ни пазите — рече твърдо Спенсър. — Не искаме нещо да се случи на нас или на семействата ни.
Фуджи кимна.
— Добре. Можем да го уредим.
— Освен това искаме да паднат обвиненията ни. Всичко, което сме направили — наркотиците, кражбата, тайното общуване с бегълката и катастрофата — трябва да бъде изчистено от досиетата ни.
— Спенсър! — извика Емили.
Ариа прикри очите си с ръце.
Но Спенсър нито се извини, нито оттегли искането си. Тя беше възприела тактиката, която използваше на игрището за хокей на трева: да не сваля очи от противника си преди първия удар по шайбата. Не им позволявай да видят, че се потиш. Не отстъпвай.
— Това е, което искаме. Можете ли да го направите за нас?
Фуджи примигна първа.
— Добре. Но се надявам онова, което ми кажете, да си заслужава.
Спенсър си пое дълбоко дъх. Тя не вярваше, че Фуджи наистина ще й се върже.
След това й разказа всичко, което знаеха, включително това как случайно бяха бутнали Табита от терасата, но не я бяха убили. Как не са можели да разкажат истината на никого, заради всеобщото впечатление от случилото се. И защото някой ги заплашваше.
Агент Фуджи сплете пръсти.
— Значи има още един А.?
Емили погледна към останалите.
— Според нас е повече от един.
Фуджи скръсти ръце.
— И според вас кой е преследвачът ви?
Момичетата отново се спогледаха. Ариа се прокашля.
— Алисън — рече тя със силен глас.
Очите на Фуджи се разшириха.
— Разбирам.
Спенсър се впусна в обяснения защо смятат, че А. е Али и как всичко си идва на мястото.
— Чакай малко — прекъсна я агент Фуджи, когато стигнаха до момента с бебето на Емили. — Мислиш, че Алисън е убила Гейл Ригс?
Спенсър кимна.
Фуджи присви очи.
— Но според архивите на полицията вие сте казали, че тя като че ли е разговаряла с човека, която я е застрелял.
— Точно така — каза Емили. — Чухме Гейл да говори с някого. Каза нещо като „Какво правиш тук?“. И след това дойде изстрелът.
Фуджи сбърчи вежди.
— Значи може би Гейл е познавала Алисън?
— Може би — отвърна Спенсър. — А може да е познавала помощника й.
— Имате ли представа кой може да е този помощник?
Момичетата отново се спогледаха.
— Имаме много теории — каза Спенсър. — За известно време беше Греъм Прат. А след това Ноъл Кан.
— Ноъл? — Фуджи вдигна глава. — Какво общо има той с това?
Спенсър отвори уста да обясни, но Ариа я улови за ръката.
— Оказа се фалшива следа — рече бързо тя. През лицето й премина изражение, което казваше „Нека не намесваме Ноъл точно сега“. Спенсър просто сви рамене.
— Това е много, много сериозно, момичета — каза Фуджи. — Става дума за сериен убиец. Радвам се, че най-после ми разказахте всичко — сами просто нямаше как да се справите, а и не е нужно.