Никой не отговори нищо. Спенсър затаи дъх.
— С ваше разрешение бих искала да задържа телефоните ви. Искам да прегледам есемесите, които А. е изпращал. Има начин да се проследи от кой телефон са били изпратели, дори от коя част на Филаделфия. Предайте ми и всички останали улики, за които се сещате. Предмети, които тези хора може да са докосвали. Места, където може да са били. Трябва ни всичко, което можете да намерите.
Лицето на Спенсър се проясни.
— Мисля, че Али и помощникът й са потрошили рекламната къща на доведения ми баща.
Фуджи кимна.
— Може да има отпечатъци.
— Освен това се притеснявам, че Али може да е причинила нещо на едно момиче на име Айрис Тайлър — додаде Емили и обясни откъде Али е познавала Айрис и как момичето е изчезнало, след като Емили й е задавала въпроси.
Фуджи записа името на Айрис в бележника си.
— Ще я потърсим.
Хана колебливо вдигна ръка.
— Имаме още много есемеси, но трябва да ги вземем от старите ни телефони, които оставихме вкъщи. Сменихме ги, когато разбрахме, че А. ги следи.
— Голяма част от съобщенията дори не са в телефоните ни — додаде Спенсър, сещайки се за първото официално послание от А. То бе написано на пощенска картичка в кутията на Али.
Ямайка е толкова красива по това време на годината! Жалко, че не можете да се върнете повече там.
— Няма проблем — рече Фуджи. — Съберете всичко и ми го донесете колкото се може по-бързо. А що се отнася до безопасността, имате личното ми обещание, че осигуря на всяка една от вас — и на семействата ви — двайсет и четири часова охрана, докато не решим случая. А. няма да има повече възможност да ви досажда.
Ариа примигна.
— Значи наистина ще ни пуснете?
Фуджи кимна.
— Ще поговоря с партньорите ми и с щатската полиция и ще им съобщя, че обвиненията ви са свалени.
— Значи баща ми няма да научи за това? — изблея Хана.
Ръцете на Емили трепереха.
— Нямам проблеми с ФБР?
— Онова, което ми разказахте, е много важно. Трябва да спазя моята част от обещанието — отвърна Фуджи, докато ставаше от стола. — И все пак, ако получите ново съобщение от А., искам веднага да ми го препратите. Но ви моля да не казвате на никого за това какво правим или защо имате охрана. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Ясна ли съм?
— Да — отвърнаха всички в един глас, макар че Хана отново вдигна ръка.
— Приятелят ми знае — призна тя. — Той някак се досети.
Фуджи потрепна.
— Ами той така или иначе ще бъде охраняван, защото е брат на Ариа. — Тя се огледа. — А., Алисън, или който и да е този човек, е убил Табита. Убил е Гейл. Убил е Греъм и Кайла. Очевидно е опасна. Лично ще водя този екип — и повярвайте ми, цял екип ще работи по това. Ще работим денонощно, за да открием какво става. Които и да са тези хора, те няма да са по-умни от нас. Ще ги пипнем.
Момичетата се спогледаха.
— О, Господи — изписка Хана. — Това звучи…
— Страхотно! — ахна Емили.
Те се спогледаха невярващо. Спенсър се обърна към Фуджи и агентката й се усмихна леко и искрено, първата усмивка, която Спенсър виждаше на лицето й. Изпълни я великолепно усещане. Възможно ли бе най-накрая всичко да свърши? Наистина ли някой щеше да им помогне?
Момичетата се изправиха и се прегърнаха силно. Вече нямаше да се налага сами да се справят с това. Нямаше да се налага непрекъснато да поглеждат през рамо или да замръзват на място, когато чуят нечии стъпки или изскърцване на панти, или звънването на телефоните им. Нямаше да се налага да се крият и да водят тайни разговори на тъмни места, от страх, че Али може да ги подслушва.
Спенсър отметна глава и се засмя. Усещането всичко да е в нейна власт беше опияняващо. Сега, ако знаеше как да се свърже с Али, тя би й изпратила свое анонимно съобщение: Така ти се пада, кучко.
9.
Добре дошла у дома
Около час по-късно един агент от ФБР откара Емили обратно във Филаделфийската църква, където беше паркирала колата си за погребението на Греъм, оставяйки я да измине сама петнайсетте мили обратно до Роузууд.
Само че тя не беше сама. Когато излезе на магистралата и пое към предградията, тя надникна в огледалото за обратно виждане. Един голям черен кадилак ескалейд тъкмо влизаше в нейното платно. Фуджи веднага бе разположила охраната, инструктирайки телохранителите, че трябва да наблюдават момичетата двайсет и четири часа в денонощието. Пазачът на Емили се представи като Кларънс, стисна ръката й в огромната си длан и здраво я разтърси, след което й подаде визитна картичка с телефонния му номер.