Выбрать главу

Емили погледна към сестра си, която й се хилеше. Внезапно, застанала сред държащите се за ръце, опрели бузи, бавно танцуващи двойки, Емили сякаш почувства меката кожа на Джордан и усети жасминовия аромат на парфюма й. Джордан й липсваше ужасно, но това наистина беше само един танц и чаша шампанско. Както и да е.

Песента премина в нещо по-бързо с техно-ритъм. Ривър хвана ръцете на Емили и я завъртя. Емили отпи от шампанското и газираните балончета й накараха да се почувства по-лека и свободна. Високо момиче с вързана на конска опашка коса успя да накара Карълайн да се включи в конга-колоната. Те започнаха да обикалят дансинга със зачервени бузи и грейнали очи. Емили и новата й приятелка също се включиха. Някой вдигна телефона си и направи снимка. Барманката, мускулесто момиче с татуирани ръце, отметна главата си назад и се разсмя.

Внезапно Емили забеляза позната слаба блондинка в тълпата. Айрис?

Тя се откъсна от Карълайн и си проправи път през тълпата. Блондинката стоеше пред един банкомат с гръб към Емили. Тя докосна слабото й рамо с разтуптяно сърце. Момичето се обърна. Имаше по-остра брадичка и кафяви, вместо зелени, очи.

— Да? — рече тя с приятелски глас. Но това не беше гласът на Айрис.

Емили посърна.

— Извинявай. Помислих те за някой друг. — Изпълни я отчаяние. Моля те, нека Айрис се появи — помоли се тя на вселената. — Нека всичко с нея е наред.

Тя се върна при Карълайн, опитвайки се да не мисли за това. Те продължиха да танцуват още три песни, докато плувнаха в пот. Най-накрая Карълайн се оттегли настрани, дишайки тежко. Ривър целуна леко Емили по бузата и се изгуби в тълпата. Емили се отпусна на дивана до сестра си, осмелявайки се да се облегне на рамото й. Карълайн не се отдръпна.

— Благодаря — рече Емили. — Това беше добра идея.

Погледът на Карълайн омекна.

— Значи… мир?

— Мир — отвърна Емили. — Определено.

Карълайн вдигна чашата си с питие и чукна празната чаша от шампанско на Емили. Тя погледна към високата чаша на сестра си, пълна с тъмна течност. Тя миришеше познато и Емили избухна в смях.

— Това да не е „Д-р Пепър“?

— Абсолютно е това.

Емили се чукна със сестра си, прикривайки усмивката си. Все пак Карълайн си оставаше все същото момиче от Френския карнавал в „Роузууд Дей“.

И знаете ли какво? На Емили това й харесваше.

14.

Разговор на кафе

Същата сряда вечерта Спенсър лежеше на леглото си и гледаше снимката на емблемата на „Акура“, която беше заснела с телефона си точно преди да я остави в офиса на Фуджи. Дали Али я беше изпуснала нарочно? Освен това, щом Али и помощникът й се придвижваха с „Акура“, значи разполагаха с пари в брой. Очевидно те не идваха от Али — семейството й беше закъсало финансово, защото трябваше да плаща за продължителното й пребиваване в Убежището. Това означаваше ли, че помощникът на А. има пари? Може би Спенсър трябваше да се обади на Фуджи и да й предложи да съставят списък с абсолютно всички притежатели на Акура в Мейн Лайн. Току-виж се появило някое богато момче, чието име да започва с Н.

— Спенс?

Спенсър подскочи. В коридора стоеше сестра й Мелиса. Все още беше облечена в сив бизнес костюм и носеше обувки на високи токчета, което означаваше, че бе пристигнала направо от офиса на инвеститорската компания във Филаделфия, където работеше. Само че Мелиса вече не живееше вкъщи — предишната година се беше преместила в своята къща във Филаделфия.

— Какво правиш тук? — попита Спенсър.

— Дойдох да поговорим — отвърна тихо Мелиса. Тя затвори вратата и се приближи до сестра си. — Виж, знам какво става.

— За какво говориш?

— Тя е, нали? — попита Мелиса едва чуто. — Оцеляла е след пожара. Отново те тормози. И сега ченгетата са по петите й.

В погледа на Мелиса се забелязваше нещо, която я караше да изглежда леко налудничаво.

— Откъде разбра? — попита настоятелно Спенсър.

— Не се сърди. Чух, че ченгетата са те арестували, но после са те пуснали. Уайлдън все още има връзки в полицията. Накарах го да поразпита и той откри… знаеш какво. — Тя отстъпи назад. — Заслужавам да знам, Спенсър. Тя е и моя полусестра.

Спенсър стана от леглото и се обърна към прозореца, който гледаше към старата къща на Али. Мразеше мисълта, че тя е нейна полусестра.

— Не ми задавай повече въпроси. Едва ли искаш отново да се окажеш в някой килер заедно с нечий труп.