Камерата се обърна към Хана.
— Трябва да пазим децата на Пенсилвания — рече натъртено тя. — Знам го не само като пенсилвански тийнейджър… но и като жертва на преследвач и на шофиране в нетрезво състояние.
Пауза. Усмихни се сияйно. Изглеждай откровена и патриотична.
— И… край! — каза режисьорът, който седеше на столче зад камерата. — Мисля, че този е най-добрият!
Всички в стаята заръкопляскаха. Господин Мерин потупа Хана по рамото.
— Добра работа.
— Наистина се получи страхотно — съгласи се Кейт, появявайки се до Хана. — Държиш се адски естествено пред камера, Хан. Впечатлена съм.
— От мен го е наследила — похвали се майката на Хана. Момичето беше сигурно, че майка й и Кейт никога не се бяха озовавали заедно в толкова малка стая, но по всичко личеше, че се разбират добре. Обаче Изабел стоеше в отсрещния ъгъл и стискаше картонената си чаша толкова силно, че Хана се изненада как не я бе смачкала досега.
Сидни, главният съветник на господин Мерин, се приближи до тях.
— Мислех си дали да не извъртим нещата така, че да обвиним за това бара, в който са сервирали алкохол на Хана и Мадисън. Това ще се приеме добре от гласоподавателите ни, Том — каза той. — Хората ще си помислят: Ако бяха проявили по-голяма строгост при проверката на личните им карти, този инцидент никога нямаше да се случи.
— Точно така. — Лицето на господин Мерин придоби сериозно изражение. — Как се казваше барът, в който ви сервираха алкохол? Трябва да го затворим. За пример.
— „Кабана“. — Хана беше мислила много за долнопробната кръчма на Саут Стрийт, в която се беше шмугнала в онзи съдбовен ден. Отново усети миризмата на цигарен дим и чу звънката кънтри песен. Спомни си алкохолния дъх на Мадисън и как подметките на обувките й лепнеха за пода, след като се върна от тоалетната.
— Намерих го. — Господин Мерин написа нещо в айфона си. — Добре, Хан. Готова ли си за фаза две?
Хана се размърда смутено. Фаза две беше поднасяне на извинение на Мадисън в университета „Имакулата“, където тя се беше прехвърлила след катастрофата. Мадисън се беше съгласила да говори с Хана, но въпреки това момичето се чувстваше неспокойно. Как нямаше начин това да се избегне!
Усещайки нерешителността на Хана, господин Мерин я прегърна през раменете.
— През цялото време ще бъда с теб, скъпа, обещавам. Ще го направим заедно.
Изабел се намеси.
— Но, Том, днес, в четири, имаме среща с новите ти дарители.
Господин Марин стисна зъби.
— Отложи я.
Лицето на Изабел помръкна.
— Ти загуби огромно дарение след смъртта на Гейл Ригс — имаме нужда от средства. — Тя се прокашля. — Като стана дума за Гейл, чу ли новините? Има развитие по случая. Полицията ще претърси къщата й за нови улики.
Хана се размърда. Разбира се, че ще има развитие. Заради тях.
Господин Мерин тръгна към вратата.
— Сигурен съм, че дарителите могат да изчакат един ден, Из. Казах на Хана, че ще направя това заедно с нея и смятам да удържа думата си.
— Браво на теб, Том — изпадна във възторг майката на Хана и стрелна Изабел с гадничка усмивка. Между веждите на Изабел се появи дълбока бръчка. Хана имаше усещането, че ако не се махнат скоро оттук, ще станат свидетели на епизод от „Истинските съпруги: Роузууд, Пенсилвания“.
— След секунда съм готова — каза бързо Хана на баща си. — Просто искам да се обадя на Майк. — Цял ден не го беше чувала и искаше да се увери, че с него всичко е наред. Обикновено той непрекъснато й пращаше съобщения, дори по време на уроците.
Тя излезе от офиса на баща си, застана на пътеката, която гледаше към големия атриум е бълбукащ фонтан, и набра номера на Майк. Отново беше препратена към гласова поща. Хана затвори, без да оставя съобщение. Къде беше той?
Наблизо се затръшна врата и Хана подскочи. Звукът беше толкова силен, сякаш се беше разнесъл зад гърба й. Самото й присъствие в сградата я караше да настръхне; преди няколко месеца А. — Али — беше заключила Хана в асансьора. Лампите бяха угаснали, електричеството прекъсна и когато Хана се освободи и отново стъпи на твърда земя, тя видя, че контролната кутия на асансьора зее отворена, а ръчките и превключвателите бяха пипани. Издайническият ванилов парфюм на Али се носеше във въздуха и дразнеше ноздрите й. Защо ли не беше извикала полицията още тогава?