— К-какво става, по дяволите? — проплака Ариа, дръпвайки се назад.
— Не се опитвайте да избягате, момичета — каза тихо вторият агент. — Арестувани сте за убийството на Табита Кларк.
— Какво? — изписка Спенсър.
— Ние? — изпищя Емили.
Първият агент ги прекъсна.
— Имате право да запазите мълчание. Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съдебната зала.
Мъжете поведоха Спенсър и останалите към колите. Краката на Спенсър се препъваха в тревата и плочките на тротоара. Пред нея се появи лицето на Фуджи с доволната си усмивка.
— Какво правите? — проплака Спенсър. — Това е грешка!
Фуджи се отпусна на единия си крак.
— Нима, Спенсър?
— Ами съобщенията, които ви дадохме? — извика Хана. — Всичко, което ви разказахме? Ами А.?
Фуджи свали очилата си „Рей-Бан“. Очите й проблеснаха подигравателно.
— Засякохме айпи информацията за всяко съобщение и имейл, изпратени от А. Проверихме всяка картичка и ръкописна бележка за отпечатъци. И знаете ли какво открихме?
Спенсър примигна. Стоящата до нея Ариа се размърда.
— Какво? — прошепна Емили.
Фуджи пристъпи напред, събирайки момичетата в кръг.
— Всеки един от тези съобщения е бил изпратен от вашите телефони — изсъска тя. — Върху всяка бележка, всяка картичка има вашите отпечатъци и ничии други. Единственият А в живота ви, момичета, сте вие четирите.
18.
Затворнически блус
Ариа рязко се надигна и се огледа. Намираше се на пода на мръсна бетонна килия. Вонеше на урина и пот, а през стените се чуваха гневни викове и ругатни. Тя беше в затвора.
— Ариа? — Това беше Спенсър, която се намираше в съседната килия.
— Д-да? — Ариа се обърна към стената.
— Бърбореше доста силно — прошепна Спенсър. — Да не би да спеше?
Ариа прокара пръсти през сплетената си коса. Сигурно бе заспала, смазана от страха и шока. Но се съмняваше, че това е продължило дълго — през малкия прозорец на тавана все още проникваше дневна светлина.
Спомените от последните няколко часа се вихреха в главата й като торнадо. След фиаското в „Роузууд Дей“, полицията беше натикала четирите момичета в отделни коли и ги беше откарала в отделни килии в затвора на Роузууд.
Това не можеше да е истина. А. беше организирал всичко. Само че… как? Ариа отново си спомни думите на Фуджи, че всяко съобщение от А. беше изпратено от техните телефони. Всичко бе излязло сякаш от онези нейни сънища, в които тя се опитваше да набере телефона за спешни случаи отново и отново, но бутоните непрекъснато падаха. Чувстваше се в капан. Безпомощна. Безгласна.
Ариа погледна към прозореца, който се намираше близо до тавана на килията й. Светлината бе помръкнала, може би бяха минали няколко часа. Дали родителите й знаеха за ареста й? Дали новините бяха подхванали историята; дали лицето на Ариа се появяваше във всички рубрики на Си Ен Ен? Тя си представи как Ноъл гледа със зяпнала уста, седнал на дивана. Представи си как художникът Ашър пребледнява, докато чете новините в Гугъл, и артистичното й бъдеще постепенно се изтрива като нарисувана с тебешир картинка. Представи си как родителите й и Майк получават обаждане и бавно се отпускат на колене.
Някой почука по решетките и Ариа скочи. Пред килията й стоеше познат мъж със скъп костюм.
— Татко? — прозвуча гласът на Спенсър.
— Здравей, Спенсър. — Гласът на господин Хейстингс беше много сериозен.
— Какво правиш тук? — извика Спенсър.
— Фирмата ми ще те представлява. Ще представлява всички ви. — Той огледа килиите. — Съдружникът ми дойде заедно с мен и работи по въпроса да ви изкараме под гаранция. Скоро ще се махнете оттук, не се притеснявайте.
Ариа прокара език по зъбите си. Тя не познаваше добре господин Хейстингс — дори през уикендите той винаги се занимаваше с нещо, участваше във велосипедни маратони, косеше ливадата или играеше голф — но той винаги се бе държал приятелски и грижовно. Той щеше да се погрижи за тях, нали?
Господин Хейстингс погледна надолу по коридора, след което се наведе напред.
— Но докато сте тук, искам да поговорим за някои неща. Съдружникът ми господин Годард иска да ви разпита — криминалните случаи са повече в неговата област. Но знайте, че сте в добри ръце.
Криминални случаи. Ариа едва не повърна.
— Позволиха ни да използваме конферентната зала — кара господин Хейстингс, плясвайки с ръце. — Разполагаме с двайсет минути.