Затръшна се врата и се чуха стъпки и подрънкване на ключове. Късо подстриганият полицай Гейтс се появи и започна да отключва килиите на момичетата една по една.
— Конферентната зала е натам — каза той, сочейки с пръст към края на коридора.
Ариа се опита да се изправи. Краката й бяха омекнали и слаби, сякаш бе прекарала в затвора години, а не часове.
Тя последва господин Хейстингс в малката, квадратна бетонена стая, в която тя и останалите бяха седели преди малко повече от година, малко преди тялото на Джена Кавана да бъде открито в задния й двор. Вътре беше много студено. В средата на масата стоеше кана с вода и няколко пластмасови чаши. Стаята миришеше леко на повръщано.
Втора в стаята се появи Спенсър, последвана от Хана и Емили. Всички изглеждаха замаяни, ужасени и изтощени. Момичетата седнаха, без да се поглеждат. Господин Хейстингс говореше с някого в коридора и след това в стаята влезе висок мъж с оредяваща тъмна коса.
— Здравейте, момичета — каза той и се ръкува с всяка една от тях. — Аз съм Джордж Годард.
Господин Хейстингс затвори вратата зад себе си. Годард придърпа един стол и седна. Минаха няколко напрегнати секунди.
— И така — рече най-накрая той. — Да видим какво става тук.
— Колко пъти трябва да ви казваме, че съобщенията на А. не са изпратени от нас? — избъбри Спенсър. — Изпратили са ги Али и нейният помощник. Те са ни подготвили капан.
Господин Годард изглеждаше смутен.
— ФБР — и останалата част от света — са сигурни, че Алисън е мъртва, момичета.
— Но откъде знаят? — попита настоятелно Спенсър.
— Не съм сигурен — отвърна Годард. — Просто са убедени, че тя вече не е сред живите. — Докато ги оглеждаше, той щракна закопчалката на куфарчето си и измъкна отвътре някакви папки. — Вие, всъщност, виждали ли сте я? Говорили ли сте с нея?
Ариа се спогледа с останалите.
— Имаме я на кадри от охранителна камера — призна Спенсър. — Или поне на някой, който прилича на нея.
— Друго доказателство, че е жива? — попита Годард.
Момичетата наведоха глави.
— Ами бележката от момичето, което се преструваше на Кайла, която Хана даде на ченгетата? — попита Ариа, предполагайки, че Годард си е написал домашното и знае коя е Кайла. — По нея нямаше ли отпечатъци на Али? Ами кръвните проби на Кайла — те не отговарят ли на Алините? Не намерихте ли коса, кожа, нещо?
— Ами в дома на Гейл? — Емили отметна коса от лицето си.
— Ами верижката с емблемата на „Акура“, която им дадох? — изписка Спенсър.
Годард прегледа записките си.
— Според информацията, оповестена от ФБР, единствените проби от клиниката принадлежат на истинската Кайла, момичето, което е било убито. Що се отнася до верижката, единствените отпечатъци по нея са твоите, Спенсър.
— В това няма никакъв смисъл — рече Ариа с треперещ глас. — Защо ни е да си изпращаме есемеси за нашите собствени тайни?
Годард сви рамене.
— И на мен ми се струва безсмислено. Но техният подход към случая е, че вие сте се опитали да се изкарате заплашвани, за да спечелите съчувствието на останалите.
— Съчувствие за какво? — изписка Хана.
— Искали сте да го изкарате така, сякаш някой ви е натопил. Например за убийството на Табита.
— Но някой наистина ни натопи! — извика Емили.
Ариа закима яростно.
— Никога не бихме направили нещо такова.
Годард сви устни.
— Имат доказателство, че точно ти си човекът, който би могъл да направи нещо такова. Например, да си блъснала някакво момиче от ски лифта?
Ариа скочи. Ставаше дума за инцидента с Клаудия. Как беше научила Фуджи за това? Но в този миг се досети: имаше го в едно от съобщенията от А. А Ариа беше предала всичките на полицията.
Тя притисна длан към устата си.
— Имат показания на очевидци, че ти, Спенсър, си нападнала някакво момиче на име Келси Пиърс на училищното парти преди няколко месеца — каза мрачно господин Годард, поглеждайки в записките си. — Бо Бразуел се съгласи да свидетелства. А сега госпожица Пиърс е в психиатрична клиника.
— Но не заради мен — избъбри Спенсър. Брадичката й затрепери.
След това Годард погледна извиняващо се към Емили.
— Някой на име Маргарет Колбърт може да свидетелства за твоите криминални прояви.
Емили примигна.
— Майката на Айзък? Т-тя ме мрази!
— Тя твърди, че си опитала да продадеш бебето си. — Той леко изви глас в края на изречението, правейки го да прозвучи като въпрос.