21.
Затворени врати
Седмица по-късно Спенсър се промъкна в гората зад къщата си, за да се срещне с Ариа, Хана и Емили. Беше толкова тъмно, че не се виждаше почти нищо, затова тя използва фенерчето на мобилния си телефон, за да си осветява пътя. От земята стърчаха дебели корени. Напреки на пътеката лежеше паднал ствол. Скоро стигна до стария кладенец на желанията, каменна реликва от 1700 година. Той беше обрасъл с мъх. Някои от камъните се въргаляха настрани. Спенсър надникна през ръба и хвърли едно камъче в дупката. Когато то падна в плитката вода, се разнесе глухо ехо.
Тя се обърна и погледна надолу по хълма към къщата си. Повечето лампи бяха угасени. Прозорецът на сутерена, през който се беше измъкнала навън, зееше широко отворен. На мястото, където се беше намирала плевнята-апартамент, преди Али да я изгори, все още не беше поникнала трева. Спенсър преброи седем автомобила до тротоара, които дебнеха къщата. Те стояха неотлъчно там още откакто момичетата бяха арестувани.
— Здрасти. — Главата на Емили се появи от другата страна на хълма. Нощта беше студена и тя си беше облякла черна блуза с качулка и дънки. Погледна към кладенеца и тихо изхленчи. — Наистина си смяташ, че тя е идвала тук?
— Така мисля. — Спенсър се осмели да докосне хлъзгавите извивки на камъка. Стойката на кофата беше полуизгнила и обрасла с мъх отвсякъде, а самата метална кофа лежеше на няколко метра встрани. — Оттук има идеален изглед към къщата ми.
Емили цъкна с език. Изпращя съчка и двете се обърнаха. Ариа и Хана се влачеха нагоре по хълма. Когато стигнаха на върха, момичета просто застанаха под лунната светлина и се спогледаха.
— И така? — рече най-накрая Спенсър. — По-добре да започваме да говорим. Скоро ще ми устроят лов на вещици.
В бъркотията, настъпила след завръщането им у дома, те не бяха намерили време да се срещнат, но тази вечер Хана им беше изпратила съобщение, че трябва най-сетне да се видят. Ловът на вещици обаче си беше факт: репортерите, които лагеруваха пред дома на Спенсър, душеха толкова настървено и бяха толкова хитри, че щяха да усетят липсата й преди собственото й семейство. В седмицата след ареста майка й почти не беше ставала от леглото, а господин Пенитисъл нервно се суетеше на пръсти около нея, сякаш се страхуваше, че тя ще откачи и ще направи нещо ненормално.
— Аз наистина не съм убийца! — му беше извикала Спенсър един ден, но това не промени нещата.
— Да, и аз не трябва да стоя дълго навън — промърмори Ариа. — Но се радвам да ви видя, мацки.
— Наистина. — Емили ги погледна и очите й се навлажниха. — Ужасно е всичко това, нали?
Хана кимна унило.
— Ако още един ден се наложи да остана вкъщи, ще се побъркам. — Това беше част от наказанието им: докато не ги екстрадираха до Ямайка, те не трябваше да напускат домовете си. От „Роузууд Дей“ не ги бяха изключили, но училището не им позволяваше да се върнат.
— Готови ли сте за матурите? — попита Ариа с не чак толкова шеговит глас. Бяха им позволили да попълнят тестовете вкъщи.
— Не виждам смисъл — отвърна тъжно Спенсър. Тя погледна към останалите. — Тази седмица получих писмо от Принстън. Не искат да приемат в първи курс една предполагаема убийца.
Емили потрепна.
— И аз получих същото от Университета в Северна Каролина. — Тя наведе палец надолу.
— Да, и аз от Ню Йорк — промърмори Хана. Тя стисна здраво очи и раменете й увиснаха. — Така не е честно, мацки. Не спирам да си го мисля. Не е честно.
— На мен ли го казваш — промърмори Ариа, ровейки с крак из сухите листа. — Но не можем да направим нищо по въпроса.
Хана удари дланта си с юмрук.
— Напротив, можем. Аз казвам сами да потърсим Али.
— Да не си полудяла? — Спенсър се облегна на разнебитената стойка на кладенеца. — А. може да нарани хората, които обичаме. Освен това трябва да се скатаваме и да не правим нищо, което да разбуни пресата.
— Значи просто ще седим и ще чакаме да ни затрият в Ямайка?! — изпищя Хана. — Виждали ли сте затворите там? Пълни са със змии. И те карат насила да пушиш марихуана. Това е едно от мъченията им.
Спенсър сбърчи вежди.
— Убедена съм, че не правят точно това, Хан.
— Ха на бас, че е така. — Хана сложи ръце на хълбоците си. — Майк ме накара веднъж да пуша трева и аз изпаднах в ужасни халюцинации. Все едно бях в ада.
— Татко обеща, че адвокатите ни ще намерят начин да ни задържат тук — каза Спенсър със слаб глас.