— Спенсър. — Погледът му срещна нейния. — Не трябва да си тук.
Спенсър зяпна изненадано.
— Н-но ние бяхме натопени. Има един клип, който ми се иска да погледнеш — на който са ни записали в Ямайка. Алисън очевидно го е подправила.
Чейс преглътна и адамовата му ябълка подскочи.
— Защо не ми каза, че и мен ме има в списъка?
— Какво? — Тя си помисли за съобщението, в което А. го заплашваше. Как беше успял Чейс да разбере за това? — Т-ти да не си получил съобщение от А.? Опита ли се някой да те нарани?
Погледът на Чейс блуждаеше.
— Не — отвърна той след една продължителна секунда, но това беше най-нескопосната лъжа, която Спенсър беше чувала някога.
Главата й бръмчеше. Единственото нещо, върху което успяваше да се съсредоточи, беше грапавата повърхност на стените в коридора.
— П-помислих си, че полицията ще те пази — отвърна безпомощно тя. — Помислих си, че ще пази всички ни. — Момичето се опита да бутне вратата. — Моля те, пусни ме вътре. Трябва да разгадаем този клип — убедена съм, че ще успеем. Имам нужда от теб.
Чейс стисна здраво устните си, сякаш се опитваше да не заплаче.
— Трябва да си вървиш, Спенсър. Съжалявам. Просто преживях много. Това ми идва в повече.
— Но…
— И не мога да повярвам, че не ме предупреди. — Погледът му беше тъжен. — Мислех, че означавам повече за теб.
След това вратата се затвори. Разнесе се прищракване, сякаш Чейс я заключваше отвътре. Стъпките му се отдалечиха. Музиката гръмна отново, този път по-силно. Бърза, гневна песен, която заглушаваше всичко.
Спенсър се почувства така, сякаш й беше зашлевил плесница. Тя се отдръпна от вратата и от очите й потекоха сълзи. Внезапно се почувства абсолютно изоставена. Вече никой нямаше да й помогне.
Мащабите на случващото се я връхлетяха с пълна сила. От това нямаше измъкване. Али окончателно беше спечелила.
Спенсър извади телефона си и го погледна. Прати ми есемес, кучко, помисли си гневно и отчаяно тя. Защо Али не й пратеше съобщение точно сега, за да й натрие носа. Уаааа, може би. Горката малка пикла Спенсър изгуби приятеля си. Сигурно си умираше да го направи.
Тя не отместваше поглед от екрана с надеждата нещо да се случи. Излезе пред входа на жилищната сграда и застана до вратата, с надеждата, че Али ще я види и ще усети болката й.
— Ела и ме хвани — дори произнесе тя в мрака. — Спри да се криеш и си покажи лицето, страхлива кучко.
Никой не се размърда в храстите. Не се чу никакво кискане. Телефонът на Спенсър продължи да мълчи. Тя затвори очи и вдигна ръка над главата си готова да захвърли телефона си на тротоара.
Но вместо това просто я отпусна до тялото си и тръгна по улицата, за да хване автобуса към дома.
22.
Бавно потъване
Две седмици след ареста, Хана слизаше бавно по стълбището в къщата на майка й, а малкия Дот я следваше по петите. Лампата в кухнята все още светеше, но стаята беше празна. На масата имаше бележка: „Направих кафе. Кексчетата са в хладилника“.
Хана се ослуша, но майка й не се чуваше никъде — сигурно вече беше отишла на работа. През последните няколко дни госпожа Мерин беше подозрително изпълнителна, носеше суши от магазина, гледаше маратона на „Майка тийнейджърка“ заедно с Хана и Майк, дори предложи на Хана да й направи педикюр, макар отвращението й към краката да бе всеизвестно. От една страна Хана си мислеше, че е много мило майка й да се опитва да я подкрепи. Но вече беше твърде късно. Съдбата й беше решена.
Тя седна на един от столовете в кухнята, пусна си телевизора и разсеяно погали гладката плоска главица на Дот. Погледът й бе привлечен от лежащия на масата примигващ телефон. 10 НОВИ СЪОБЩЕНИЯ. Сърцето й трепна при мисълта, че може някое от тях да е от баща й, с когото не се беше чувала, откакто я бяха арестували. Но след това прегледа съобщенията и всичките бяха от съучениците й.
Отвратителна си — пишеше Мейсън Байърс. — На бас, че си нападнала и Ноъл, нали?
От Наоми Циглър: Дано изгниеш в Ямайка, кучко.
И Колийн Бебрис, бившата на Майк: Знаех, че си способна на нещо такова.
Дори Мадисън й беше писала: Може би ти простих твърде прибързано. Сега не знам какво да си мисля за катастрофата.
И още подобни. Хана ги получаваше непрекъснато след освобождаването си от затвора. Вече ги триеше, без да ги чете. Може би стана добре, че не я допускаха на училище: ако се върнеше в „Роузууд Дей“, щеше да е най-мразеното момиче в училище.