Господин Фийлдс погледна жената, след това и Емили. Погледът му беше студен и безизразен, но твърд и упорит. Той просто се обърна и се върна обратно в чакалнята.
Добре тогава. Потискайки хълцанията си, Емили се затича покрай него към асансьора. Едва си спомняше как слезе във фоайето и бързо се затича с наведена глава към колелото си.
Когато го отключи от рампата, телефонът й изпиука. Тя го извади и видя името на Джордан. Нов материал се беше появил по Си Ен Ен: Модният крадец задържан на Карибите.
Емили остана без дъх. Тя натисна връзката. Появи се снимка на Джордан, загоряла и красива, но зашеметена и разстроена. Водеха я окована с белезници през някакъв паркинг. Катрин Делонг, обявена за издирване от месец март, най-накрая бе заловена в малко рибарско градче в Боиер. Активността й в Туитър доведе до нейния арест.
Активността й в Туитър. Емили отново погледна снимката на Джордан. Тя гледаше право в камерата, сякаш право в очите на Емили. Лицето й излъчваше гняв. Знам, че ти си виновна — като че ли казваше тя на Емили. — Онази твоя снимка, на която ми изневеряваш, ги доведе право в скривалището ми.
Емили се отпусна върху седалката на велосипеда си; имаше усещането, че всичко се върти ужасно бързо около нея. Внезапно телефонът й отново изпиука. Беше получила гласова поща, а тя дори не го беше чула да звъни.
Набра номера за достъп до гласовата поща и вкара кода си. Когато чу първото и единствено съобщение, телефонът едва не се изплъзна от пръстите й. В слушалката отекна пронизителен кикот, от чийто звук сърцето й спря. Би познала този смях навсякъде. Той беше подигравателен. Дразнещ. Измъчващ. Смехът на Али.
Тя се огледа трескаво, чудейки се дали да не отиде направо в офиса на ФБР и да пусне смеха на Фуджи. Но тя нямаше да я изслуша. Фуджи вярваше в онова, което искаше да повярва. Тя смяташе, че Али е мъртва, че момичетата лъжат.
Това обясняваше защо Али се смее толкова силно. Тя знаеше, че ги е победила. И това адски я развеселяваше. Хана беше права. Те просто стояха и чакаха примирено.
В главата й изкристализира една идея. Тя написа есемес до Спенсър, Ариа и Хана. Писна ми и се уморих Андерсън Купър да съсипва всичко — написа тя, използвайки кодовото име, което си бяха избрали за Али. — Подхващам отново лова. С мен ли сте или не?
Тя им изпрати есемеса и зачака, дишайки дълбоко и равномерно. Единственото, което й оставаше, бе да чака. Да се надява и да се моли, че ще кажат да.
24.
Нов план
Същият ден Ариа седеше в чакалнята на адвокатската кантора. Е, един вид адвокатска кантора — тя не познаваше друг адвокат, който да работи в търговски център, но както и да е. До нея седеше Майк и разглеждаше някаква брошура за продължаващото дело по групов иск срещу фармацевтична компания.
— Хей — прошепна той. — Някога пила ли си Целебрекс? Ами Прозак?
— Не — промърмори Ариа.
— Имаш ли мезотелиома? — попита той.
— Дори не знам какво означава това.
— По дяволите. — Майк остави брошурата настрани. — Ако имаш, можем да получим голямо обезщетение.
Ариа завъртя очи, учудена, че Майк може да е толкова оптимистично настроен. Освен това тя започваше да размисля за срещата си — през стените се чуваше пулсиращо техно-парче на „Кървс“. На сутринта Майк бе почукал на вратата й и беше казал: „Ставай. Имаме среща с Дезмънд Стърбридж в десет часа. Ще успеем“. „Кой е той?“, беше попитала Ариа и Майк й беше обяснил, че това е адвокатът, който се беше обадил предишния ден с предложението да поеме случая на Ариа. Тя се беше опитала да му обясни, че бащата на Спенсър ги защитава, но Майк просто сви рамене. „Винаги е по-добре да се чуе и второ мнение. Освен това на новия няма да му платим, докато не спечелим делото“.
Сега вратата се отвори и пред тях се изправи един висок, слаб мъж с лепкава усмивка и толкова наквасена с помада коса, че чак лъщеше като лакирано дърво.
— Госпожица Монтгомъри и приятелят й! — прогърмя гласът му. — Влизайте, влизайте!
Ариа погледна нервно Майк, но той просто я издърпа на крака и я вкара в кантората.
— Всичко ще бъде наред — промърмори той, докато двамата вървяха след Стърбридж по коридора. — Той ще представи истината пред съдията — какво може да се обърка?
Ариа се надяваше да е прав. Тя влезе в офиса на адвоката, който беше украсен с фигурки с клатещи се глави, фланелки на „Игълс“ с автографи и цяла купчина опаковки на „Арби“. На стената висеше диплома от университета в Мичиган, която я накара да се почувства по-добре.