Всички се умълчаха. Един камион, разнасящ мляко, сви към „Уауа“ и паркира отстрани. Тогава Емили се прокашля.
— Аз имам гласово съобщение от Али. Тя ми се смееше. Ни се смееше.
Очите на Ариа се разшириха.
— Али ти се е обадила?
— Защо й е да го прави? — прошепна Спенсър със свит стомах.
— Не знам. — Емили опря ръце на хълбоците си. — Но го направи.
— Може би е решила, че вероятността точно ти да я издадеш, е най-малката — предположи Спенсър.
— Ами, сбъркала е. — Емили извади телефона си. Те се събраха около него и изслушаха гласовото съобщение. Когато Ариа чу пискливия кикот, по гърба я полазиха тръпки.
— Не мога да повярвам — промърмори пребледнялата Хана. — Според теб нарочно ли ти се е обадила или се е получило случайно?
Емили затвори очи.
— Нямам представа.
— Трябва ли да го препратим на Фуджи? — попита след миг Ариа.
Спенсър изсумтя.
— Тя смята, че всичко сме си измислили. Възможно е и това съобщение да идва от някой наш телефон.
Ариа погледна към Емили.
— Пусни го отново.
Емили го пусна. Ариа се заслуша в познатия смях, който се изви във въздуха.
— Звучи така, сякаш тя се намира сред тълпа, не мислите ли?
— И се чува някакво обявление — отбеляза Хана. — Но не мога да чуя какво точно казва мъжът.
— Знам, и аз го чух — потвърди Емили. — Ако успеем да изолираме тази част от съобщението, може би ще успеем да проследим откъде ни се е обадила Али. Може да се окаже място, което често посещава.
— А може да е поредният капан — рече горчиво Ариа.
Хана я погледна гневно.
— Имаш ли по-добра идея?
— Съжалявам. — Ариа разпери ръце. — Но дори да получим някаква следа от съобщението, какво ще правим с нея? Не можем просто да нахлуем в полицейския участък и да кажем, Хей, може да вземем на заем криминоложкото ви оборудване?
Очите на Спенсър грейнаха.
— Всъщност познавам някой, който знае как да използва тези неща — и да ни помогне.
Емили леко наведе глава.
— Кой?
— Сестра ми и Уайлдън.
Хана избухна в смях.
— Мелиса? Сериозно ли говориш?
— Тя ми предложи услугите си. И си помислете — нормално е Мелиса да желае смъртта на Али. — Спенсър скръсти ръце на гърдите си. — Можем да вземем влака до града. Късно е — никой няма да ни обърне внимание. Най-лошото, което може да се случи, е Мелиса да ни затръшне вратата под носа… или да се обади на ченгетата.
Ариа се загледа безизразно в „Уауа“, обмисляйки предложението. Духаше вятър, който донасяше до обонянието им аромата на домашно приготвени понички.
— Аз съм съгласна, ако и вие сте съгласни.
— И аз — рече Хана.
— Бройте ме и мен — каза Емили с грейнали очи. — Да вървим.
25.
Аудиозаписът
— Ъъъ, здрасти? — каза Мелиса Хейстингс, когато отвори вратата на викторианската си къща на Ритънхаус Скуеър пред Спенсър и останалите. Беше почти полунощ; цялото й лице бе намазано с ухаещ на лавандула крем и тя беше облякла протъркана тениска на „Роузууд Дей“ и боксерки с щампи на миниатюрни златисти ретривъри. Спенсър имаше усещането, че бяха на Уайлдън.
— Може ли да влезем? — попита тя сестра си. — Важно е.
Мелиса погледна към останалите застанали на верандата момичета и кимна.
— Влизайте.
Тя ги поведе напред по коридора, като ги помоли да оставят нещата си и обувките в малката гардеробна, която се намираше встрани от вестибюла. После влязоха в дневната със стени в успокояващо жълто и лъскав орехов паркет. Мебелите, украшенията и килимите си подхождаха идеално. Спенсър си помисли, че стаята й изглежда позната и почти веднага се досети защо. Тя беше подредена точно като къщата им в Роузууд. Телевизорът в дневната показваше Си Ен Ен. Както обикновено репортерите говореха за убийството на Табита. Делото на Лъжкините след седем дни, гласеше банерът в долната част на екрана. Мелиса го изключи.
— Спенсър? Хана? — Уайлдън се появи на стълбището, облечен също в боксерки и тениска. Той изглеждаше изнервен.
Стомахът на Спенсър се сви. Може би идеята не беше чак толкова добра — Мелиса беше неин съюзник, но Уайлдън?
Сестра й пристъпи напред.
— Дарън, трябва да им помогнем.
Уайлдън въздъхна и слезе на първия етаж. Лицето му изразяваше предпазливост, но в него се долавяше и любопитство. Емили бръкна в джоба си и му подаде телефона си.
— Получих гласова поща, която ми се иска да провериш. Почти съм убедена, че гласът е на Али.