— Ало? — каза Спенсър. — Ем?
След това чу плач. В началото риданията бяха тихи, после постепенно се засилиха.
— Емили! — извика Спенсър в телефона. — Ем, там ли си? Защо не си на дипломирането?
Риданията спряха. Чу се някакво шумолене и после Емили подсмръкна шумно в слушалката.
— С-спенсър? — изхленчи тя.
Спенсър се напрегна.
— Защо не си на дипломирането?
— Просто се обаждам, за да ти кажа сбогом.
Вятърът отново задуха в слушалката. Откъм мястото на събитието се разнесоха първите ноти на „Pomp and Circumstance“ на Едуард Елгар.
— Какво става? — Внезапно й се стори, че Емили отново плаче. Спенсър стисна по-здраво телефона. — Ем. Какво има?
— Просто повече не мога да издържам — каза Емили. Гласът й беше абсолютно равен. — Наистина съжалявам. Просто… приключих.
Кожата на Спенсър настръхна. И преди се беше сблъсквала с отчаянието на Емили, особено след като бе родила бебето си. Но това изглеждаше по-различно, сякаш Емили бе попаднала на някое много тъмно място и нямаше представа как да се спаси.
— Къде си? — попита настоятелно тя, стиснала здраво телефона. Мелиса се спря, преди да влезе в колата, поглеждайки с любопитство към Спенсър.
— Няма значение. — Разнесе се съскане като от преминаваща кола. — Никога няма да успееш да дойдеш навреме.
Сърцето на Спенсър се разтупка силно.
— Какво имаш предвид? — попита настоятелно тя, макар да си помисли с ужас, че всъщност знаеше много добре. Завъртя се в кръг, изпълнена с чувство на безпомощност. — Ем, каквото и да си мислиш да правиш, недей. Знам, че нещата са доста напечени, но трябва да се държиш. Просто ми кажи къде си, чу ли?
Емили горчиво се засмя.
— Сигурно дори няма да успея да се удавя. Точно това си мислех, преди случайно да ти се обадя. Избрах си мост — а съм плувкиня, по дяволите.
— Мост? — Погледът на Спенсър шареше насам-натам. Мелиса вече стоеше до нея, очите й бяха ококорени и пълни с въпроси. — Кой? Покрития мост?
— Не — отвърна твърде бързо Емили и Спенсър веднага разбра, че лъже. — Не идвай, Спенсър. Затварям.
— Ем, недей! — изпищя Спенсър. Връзката прекъсна. Спенсър се опита да набере отново Емили, но телефонът звънеше ли звънеше, без дори да се прехвърли на гласова поща.
— Мамка му — произнесе на висок глас Спецрър.
— Какво става? — попита Мелиса.
Гърлото на Спенсър беше пресъхнало.
— Това беше Емили. Тя е на моста. Мисля, че иска да… — Гласът й секна, но по изражението на Мелиса се виждаше, че тя знае какво има предвид Спенсър.
— Кой мост? — попита настоятелно Мелиса.
— Покрития, в другия край на града — отвърна Спенсър. Тя впери поглед в Мелиса. — Може ли да взема колата ти?
Мелиса сви устни.
— Идвам с теб.
Спенсър се завъртя.
— Не искам да те замесвам в това. — Ами ако Али беше отвела Емили там? Ами ако беше опасно?
Но Мелиса беше непреклонна.
— Престани. Да вървим.
На игрището децата се качваха на сцената и взимаха дипломите си под гръмотевичните аплодисменти. Спенсър се качи в колата и затръшна вратата. Мелиса запали двигателя и се изстреля от паркинга по за щастие абсолютно празната улица.
— За нула време ще стигнем там — каза тя, вперила поглед в пътя.
Докато директорът Апълтън произнасяше името на Чейси Бледсоу, Спенсър набра 911.
— Една приятелка смята да скочи от покрития мост в Роузууд — извика тя на диспечерката. — Веднага изпратете линейка!
Мелиса излезе от училищната алея. След това Спенсър набра Ариа и Хана; не искаше да губи ценно време да ги търси на игрището. Хана вдигна на второто позвъняване. Спенсър можеше да чуе аплодисментите през слушалката.
— Трябва да отидем на покрития мост — извика тя. — Емили е загазила.
— Какво имаш предвид? — попита Хана.
— Не знам. — Спенсър прехапа устната си. — Мисля, че трябва да отидем при нея. Намери Ариа и да се видим там, чу ли?
— Ясно — отвърна бързо Хана и затвори.
Мелиса направи бесен завой и стрелна с поглед Спенсър.
— Ами ако стигнем твърде късно?
Спенсър загриза усилено нокътя на палеца си.
— Не знам.
Колата продължи с бясна скорост по околния път, който водеше до моста; тя прелиташе покрай една кравеферма, обширно имение, обградено от огромна поляна и изискан ресторант, който се помещаваше в стара плевня. Когато им остана да преодолеят само още един хълм, Спенсър погледна напред към пътя, а след това се обърна назад.