Спенсър изтича при нея и я прегърна. Ариа и Хана направиха същото. Всички заплакаха.
— О, господи — не спираше да повтаря Спенсър.
— Как можа да го направиш? — проплака Хана.
— Едва не те изгубихме — додаде Ариа.
Емили плачеше толкова силно, че едва успяваше да говори.
— Аз просто… не можех…
Спенсър силно я притисна към себе си. Хана уви пуловера си около раменете й. Един от парамедиците донесе друго одеяло и също го уви около Емили. Мъжът, който я беше спасил, съобщи по радиостанцията, че вече няма нужда от подкрепление — момичето е в безопасност. После седна на земята до момичетата, прегледа зениците на Емили, за да се убеди, че не е изпаднала в шок. Не спомена нищо за това кои са момичетата и какво ги очаква — може би дори не знаеше.
Хлипанията на Емили преминаха в подсмърчания. Момичетата я прегръщаха силно, сякаш се страхуваха, че отново ще я изгубят. Дори Мелиса се включи в груповата прегръдка, галеше Емили по косата и й казваше, че всичко ще бъде наред. Спенсър си представи за миг какво щеше да се случи, ако не бяха дошли навреме при Емили. Дъхът й секна. Дори самата мисъл я ужасяваше. Ако една от тях умреше, част от Спенсър също щеше да умре. В отиването в Ямайка имаше поне една светла нишка — поне щяха да са заедно. Нямаше да се изправят сами срещу това.
Мислите й отново се насочиха към Али. Тя наистина се беше опитала да вкара мисълта за самоубийство в главите им. И виж какво се беше получило. Виж кой едва не им беше отнет. Заради всичко това кучката трябваше да си плати. Повече от всякога.
Мелиса се върна при колата си, оставяйки момичетата насаме. Един миниван се появи на завоя и забави ход при вида на линейката. Спенсър не разпозна жената зад волана, но на гърба имаше избеляла лепенка „Отбор по лакрос на «Роузууд Дей»“. Тя ахна.
— Какво? — попита Ариа и я погледна.
— Сетих се за друг начин да пипнем Али — каза Спенсър. — Но няма да ви хареса.
Ариа се намръщи.
— Какво имаш предвид?
Хладна тръпка се плъзна по гърба на Спенсър.
— Имам предвид Ноъл.
Лицето на Ариа се вкамени.
— Какво за Ноъл?
— Може би той знае още нещо за Али. Може би не ни е казал всичко.
Ариа изглеждаше стресната.
— Искаш от мен да разговарям с него? — Спенсър кимна. Ариа поклати глава. — В никакъв случай.
— Мисля, че Спенсър е права — обади се Хана. — Може би Ноъл дори не осъзнава какво знае. Ами ако това ни отведе при нея?
— Ако не искаш, аз ще го направя — предложи Спенсър. — Нямам нищо против да кажа някои неща на тоя тъпанар.
Ариа наведе очи.
— Той не е тъпанар — рече тихо тя, почти автоматично. После въздъхна. — Мога да се справя. Но само ако Емили — и вие — обещаете никога да не заставате на парапета на някой мост. Загубата ви ще ми се отрази много по-зле от отиването в затвора.
— Обещавам — рече тихо Емили.
— И аз обещавам — каза Хана, а Спенсър кимна. Ариа беше права. Точно сега, когато нещата бяха достигнали опасна критична точка, те трябваше да останат заедно.
Можеха да изгубят толкова много.
28.
Тайният код
— О, господи — изблея госпожа Кан, когато по-късно същия следобед отвори вратата на дома си. Русата й коса бе издухана в идеална прическа, гримът й беше перфектен и тя бе облякла нов кашмирен пуловер в цвят слонова кост и прилепнали по тялото й дънки и беше обула чисто нови чехли. Но лицето й беше бледо и жилите на шията й бяха изпъкнали. Тя гледаше уплашено Ариа, и момичето веднага разбра, че госпожа Кан вярва на абсолютно всичко, което казват по новините. И това беше жената, която веднъж, на една сватба, където присъстваха Ариа и Ноъл, я беше придърпала в прегръдките си и й беше казала: Знаеш ли, мисля за теб като за моя дъщеря. Невероятно бе как няколко нови истории могат до такава степен да променят нечие отношение.
За милионен път през последния един час, Ариа съжали, че се беше съгласила на това. Но така или иначе вече беше тук. Вредата беше нанесена. Тя си пое дълбоко дъх.
— Мога ли да поговоря с Ноъл за няколко минути?
Госпожа Кан отстъпи назад.
— Не мисля.
Невероятно. Ариа хвана дръжката на вратата, преди майката на Ноъл да успее да я затвори.
— Майка ми ме чака ей там. Всичко е наред. — Тя махна с ръка към тротоара, където Ила я чакаше в субаруто. Ариа се изненада, когато майка й се съгласи да я докара при Ноъл, като се имаше предвид, че момичето се беше измъкнало от церемонията по дипломирането. Но може би Ила беше решила, че ченгетата не могат да направят нещо по-лошо на Ариа от това, което бяха сторили досега. През последния месец майка й беше проляла доста сълзи, но сега изглеждаше просто изхабена и изтощена.