Выбрать главу

— Ще поговорим тук отвън и тя ще ни наблюдава през цялото време — додаде Ариа.

Госпожа Кан погледна с присвити очи към субаруто, но не махна с ръка — сигурно си мислеше, че Ила също е престъпничка.

— Пет минути — каза строго тя. — После трябва да тръгваме за партито на абитуриентите.

Тя притвори вратата. Когато отново я отвори, навън излезе Ноъл.

— Ариа — каза той. Гласът му прозвуча дрезгаво. В ръката си държеше академичната шапка.

— Здрасти — рече тихо Ариа, а сърцето й биеше ускорено.

Имаше усещането, че не беше разговаряла с него от векове. И изведнъж двамата се бяха озовали на верандата му, застанали на няколко сантиметра един от друг. Част от нея копнееше да го прегърне силно. Друга част се страхуваше, че той ще я отблъсне — не се бяха чували откакто я бяха арестували. Трета част, гневната част, искаше просто да се обърне и да побегне.

Когато той срещна погледа й, в очите му се забелязваха дълбоки чувства, загриженост и неувереност. Отоците по бузите му бяха избледнели, а шевовете на челюстта му вече не бяха подпухнали като на чудовището на Франкенщайн. На ръката му имаше гипс, но в общи линии това си беше Ноъл, когото тя си спомняше. Ариа погледна към тениската му на Найк и гърдите й се свиха от болка. Той я беше носил в деня, когато тя се беше върнала от Исландия, първия ден, в който можеше да се каже, че бяха разговаряли. Дали си го спомняше? Дали нарочно не я беше облякъл точно днес?

— Добре… — започна Ноъл.

— Вече… — каза Ариа едновременно с него и млъкна. — Ти пръв.

— Не. — Ноъл преглътна. — Ти.

Ариа се загледа в шарката на теракотения под на верандата. Внезапно осъзна, че няма представа какво трябва да му каже.

— Поздравления — успя да произнесе най-накрая тя, сочейки шапката.

— Благодаря. — Ноъл остави шапката настрани и пъхна ръце в джобовете си. От небето, което синееше над главите им, се разнесе писък на сокол. — Не мога да повярвам — каза тихо той. — Не знам какво се е случило и не искам от теб да ми разказваш, но мисля, че знам кой стои зад всичко това. Прав ли съм?

Ариа кимна и стомахът й се сви.

— Затова имам нужда от твоята помощ.

Ноъл сбърчи вежди.

— Моята?

— Ти й беше приятел. Сигурен ли си, че не знаеш къде може да е?

Ноъл силно тръсна глава.

— Нямам представа.

Ариа въздъхна. Бронзовите камбанки над главата й зазвъняха. Слънцето се появи иззад един облак, огрявайки широката морава.

— Добре, тогава — рече тя и се обърна. — Ще трябва да вървя.

— Чакай. — Гласът на Ноъл прозвуча рязко като гребло, прорязващо водата. Ариа се обърна и видя странния, измъчен израз на лицето му. — В Убежището не са позволени нито телефони, нито имейли, затова използвахме един таен код всеки път, когато тя искаше да поговорим.

Ариа затаи дъх.

— Използвал ли си този код наскоро?

— Разбира се, че не. Дори да знаех, че е оцеляла след пожара, щях да направя всичко възможно да й навредя, не да й помогна.

Ариа се върна при него.

— Можеш ли да го използваш сега?

Ноъл огледа предния двор, сякаш мислеше, че Али може да ги наблюдава.

— Не знам. Може да не се хване.

Ариа обви с ръце парапета, който ограждаше верандата.

— Ние получавахме съобщения от А. — от нея. Но никой не ни вярва. Ловим се за всяка сламка. Повярвай ми, нямаше да те моля за това, но ти си последната ни надежда. Не искаме да отиваме в Ямайка.

Ноъл се облегна на един от дървените столове.

— Аз не искам да отиваш в Ямайка.

— Тогава ни помогни.

Вратата зад; гърба му се отвори и госпожа Кан подаде глава.

— Ноъл? Трябва да тръгваме.

Ноъл погледна раздразнено майка си.

— Само секунда, става ли?

Госпожа Кан неохотно затвори вратата, макар Ариа да се досети по светлината зад прозореца, че сигурно се навърта наблизо. Ноъл измъкна мобилния си телефон и отвори една уебстраница в браузъра си. Ариа гледаше как той поръчва една опаковка алкални батерии. На страницата за адресни данни вписа името Максин Прептуил и като адрес обществената библиотека на Роузууд. В секцията за специални инструкции написа 9 часа тази вечер.

— Коя е Максин Прептуил? — прошепна Ариа.

Ноъл сви рамене.

— Не знам. Али предложи името. — Той посочи телефона си. — Това е фалшива страница. Съобщението винаги стига до нея. — Ноъл пъхна телефона в джоба си. — Готово. Ще се срещнем в девет довечера в обществената библиотека.