— Добре ли си?
Ариа сви рамене. Не беше проговаряла през цялото време и Емили беше забелязала, че двамата с Ноъл на няколко пъти се бяха споглеждали срамежливо. Но след всеки поглед Ариа като че ли рязко се отдръпваше, сякаш се чувстваше засрамена.
Ариа погледна към останалите.
— Нека да преговорим плана още веднъж. След няколко секунди ще се разпръснем. Когато Али се появи, Ноъл ще ни даде сигнал, че това е тя. Тогава ще нападнем.
— Ариа и аз се хвърляме върху нея и я завличаме до колата — додаде Емили.
— Аз и Хана се оглеждаме за помощника й — каза Спенсър. — А Ноъл се обажда на 911.
— Ако Помощникът се появи, побягваме — каза Ариа.
— Но едва след като направим снимка на Али с телефоните ни — изрецитира Емили. — Доказателството, че е жива, би трябвало да ни помогне.
— А ако заловят някоя от нас, веднага се обаждаме в полицията — каза Спенсър.
Емили отново погледна към Ноъл с разтуптяно сърце. Въобще не й харесваше мисълта Али или помощникът й да наранят някоя от тях. Но въпреки това такава възможност съществуваше. Трябваше да обмислят всяка вероятност.
Часовникът на банката показа точно 9:00 часа и момичетата заеха местата си. Ноздрите на Емили потрепваха от миризмата на прясна тор и нещо друго. Тя огледа района, но край входа на библиотеката не се появи никой. Край тях профучаваха колите на клиентите на мола. В далечината се чу потракването на влака. Ноъл се размърда на пейката и погледна телефона си. Минутите пълзяха. Часовникът на банката показа 9:05, после 9:06. Стомахът на Ариа се сви от ужас.
Внезапно се появи една русокоса фигура, облечена в суичър с качулка, и тръгна към Ноъл. Четирите момичета се наведоха напред. Беше момиче.
Вълна от най-различни чувства връхлетя Емили. Недоверие. Страх. Омраза. Тя погледна към останалите. Хана притисна длан към устата си. Спенсър се ококори. Емили погледна към Ариа. Да действаме ли? — произнесе само с устни тя.
Фигурата се спря пред Ноъл; никой не виждаше изражението на лицето му. Той не им даде сигнал: три пръста, вдигнати зад гърба му.
И все пак. Това трябваше да е Али. Нали? Напред — произнесе само с устни Ариа, сочейки към Ноъл.
Те изскочиха от храстите. Сърцето на Емили туптеше все по-бързо, докато приближаваха фигурата, която продължаваше да разговаря с Ноъл. Само след няколко секунди ще погледна право в лицето на Али — помисли си тя.
Внезапно фигурата отстъпи назад и побягна. Емили все още не можеше да види лицето й, само тъмната качулка на главата й.
— Хей! — изкрещя тя, тичайки след нея. Останалите я последваха. Фигурата притича през двете платна на улицата, която свързваше библиотеката с мола и се шмугна в храстите. Почти я стигнахме — помисли си въодушевено Емили. Измъкването от храсталака щеше да я забави.
Те прекосиха улицата и изведнъж се разнесе силно свистене на гуми. Фарове блеснаха в лицата им. Емили изпищя, когато една кола се понесе срещу тях.
— О, господи! — изкрещя тя, когато светлината очерта фигурата на Хана пред нея. Емили протегна ръка и избута Хана от пътя. Колата мина криволичейки покрай тях, пропускайки Емили на сантиметри. Момичето падна на тревата, удряйки коляното си в плочките на тротоара. Спенсър падна по лице до нея, а Ариа се блъсна в един пътен знак. Хана седна по средата на пътя; изглеждаше зашеметена.
— Добре ли си? — попита Емили, като се надигна и изтича до нея.
Хана кимна, треперейки, загледана в стоповете на отдалечаващия се автомобил.
— Насочи се право срещу нас. Можеше да ни убие.
Емили й помогна да се изправи, после се затича към храстите, в които се бе шмугнала фигурата. Тя вече не се виждаше никъде. Никой не тичаше и през паркинга.
Тогава Емили се обърна към Ноъл, който седеше на пейката пред библиотеката. Той вече се беше изправил и ги гледаше разтревожено. Тя тръгна заедно с останалите към него.
— Това тя ли беше? — попита го Ариа. — Какво ти каза?
Ноъл поклати смаяно глава.
— Не беше тя. Някакво русокосо момиче, което ме попита дали имам запалка. После ви видя и побягна. А вие добре ли сте?
Емили и Хана се спогледаха.
— Не знам дали всичко това стана просто по случайност — рече Хана с треперещ глас.
Ноъл кимна; в очите му проблесна страх.
— Смятате ли, че е било постановка?
Всички се спогледаха, след което обърнаха глави към улицата, където бе изчезнала колата. Никой не се беше сетил да види регистрационната й табела.
— Да — прошепна Ариа. — Това беше Али. — Може би беше платила на момичето да отиде при Ноъл, за да им отвлече вниманието. Сигурно се беше досетила какъв е планът им.