Ариа, Спенсър и Емили също се опитваха да влязат вътре. След като голямата двукрила врата се затвори, виковете, крясъците и шумът на тълпата почти се изгубиха. Хана огледа мраморното фоайе. От всички страни ги обграждаха статуите на основателите на Роузууд. От балкона висяха знамето на Пенсилвания и американския флаг. Родителите на Ариа и майката на Спенсър се наредиха през металния детектор и започнаха да вадят разни неща от джобовете си. Зад тях стоеше юридическият екип, включително бащата на Спенсър и господин Годард. Хана се изненада, като видя застаналата зад ограничителното въже Кейт, облечена в синьо сако и раирани панталони. Бащата на Хана отсъстваше. Тя зачака познатото жегване на тъга, но то не се появи. Може би защото не беше изненадана.
Когато Хана се нареди на опашката пред детектора, една ръка се пъхна в нейната. Сините очи на Майк бяха пълни със сълзи.
— Знам, че се опитваш да я намериш — прошепна той. — Трябваше да ми позволиш да ти помогна.
Хана поклати глава.
— Не можех.
— Имахте ли някакъв успех?
Хана едва не се изсмя.
— Ти как мислиш?
Майк отговори, като стисна ръката й още по-силно.
След като преминаха през детектора, адвокатите се присъединиха към момичетата и всички тръгнаха заедно към съдебната зала. Още щом господин Годард отвори двукрилата врата, стотина глави се обърнаха към тях. Хана разпозна всяко едно лице: тук бяха Наоми Циглър и Райли Улфи. Момчетата от отбора по лакрос на Майк и мажоретките на Хана. Едно момиче на име Дейна, с което се беше запознала на коледния лагер. Шон Ейкърд, баща му, Кели от клиниката по изгаряния. Фай Темпълтън, Чейси Бледсоу и до тях — какъв ужас — родителите на Мона Вандерваал, които изглеждаха много по-стари и съсухрени след смъртта на Мона година и половина по-рано.
Всички гледаха Хана така, сякаш тя вече е осъдена. Тя не се беше чувствала толкова уязвима, откакто Мона бе излъчила клипа, на който роклята на Хана се беше разпрала на партито по случай седемнайсетия й рожден ден. Хана се наведе към Майк.
— Не е нужно да стоиш до мен, знаеш. Пази репутацията си. Върви да седнеш при приятелите си.
Майк я ощипа по дланта.
— Млъквай, Хана.
Майк не пусна ръката й, докато двамата вървяха към пейките. Хана седна до адвоката си, усещайки студеното дърво през роклята си. Майк се настани на пейката зад нея. Емили, Спенсър и Ариа също седнаха на предната пейка. Момичетата се спогледаха, но никоя не обели нито дума. По лицата им бе изписано поражение. Те бяха опитали всичко, за да намерят Али, но се бяха провалили.
Тежките врати се затвориха и съдебният пристав нареди на всички да станат. В залата влезе един закръглен, оплешивяващ съдия и се настани на мястото си, поглеждайки изморено към момичетата. След няколкото встъпителни забележки се изправи областният прокурор.
— Разполагаме с достатъчно улики, за да докажем, че госпожиците Хейстингс, Мерин, Монтгомъри и Фийлдс са убили госпожица Табита Кларк в курорт в Ямайка миналия април.
Съдията кимна.
— Процесът им ще се проведе там, както и изпълнението на присъдата. Екстрадицията в Ямайка ще бъде извършена незабавно.
Адвокатите и съдията размениха още много реплики, но това бе единственото нещо, което Хана чу преди звукът на туптящото й сърце да заглуши гласовете им. Тя затвори очи, виждайки единствено тъмнина. Когато отново ги отвори, господин Годард се беше изправил.
— Моля на клиентите ми да им бъде разрешено да прекарат още една нощ в Роузууд със семействата им.
— Молбата е удовлетворена — реши съдията. — Всички момичета трябва да напуснат страната утре сутринта. Полетът ще бъде уреден и платен от семействата им. Всяка затворничка ще бъде придружена от щатски шериф.
След това удари с чукчето си и всички отново се изправиха. След това господин Годард ги накара да излязат от съдебната зала и да отидат в конферентната, където можеха да поговорят. Същите репортери ги посрещнаха в коридора; те хищнически протягаха ръце към Хана, докато тя минаваше покрай тях. Тя погледна през рамо към Майк, копнеейки да прекара всяка останала секунда с него, преди да напуснат страната, но видя единствено разгневени лица.
Емили се появи до нея. После излязоха Спенсър и Ариа. Господин Годард ги обгърна с ръце, предпазвайки ги от репортерите, а когато момичетата се спогледаха, избухнаха в сълзи. Спенсър сграбчи Хана и силно я прегърна. Ариа и Емили също ги обгърнаха с ръце. Всички хълцаха в унисон и дишаха накъсано. Просветнаха светкавици. Репортерите не спираха за миг да задават въпросите си. Но в тези няколко минути на Хана не й пукаше как щяха да излязат снимките. Кой не би изразил чувствата си, когато знае, че ще бъде екстрадиран в чужда държава и ще лежи в чужд затвор за престъпление, което не е извършил?