— Не мога да повярвам, че се стигна до това — промърмори тя в ушите на приятелките си.
— Трябва да сме силни — рече Спенсър с дрезгав глас.
Хана погледна към вратата на съдебната зала, изненадана колко хора излизат оттам. Родителите на Мона слязоха бързо по стълбите, вероятно притеснени, че самите те ще бъдат нападнати от репортерите. Наоми и Райли флиртуваха с няколко спортисти, сякаш се намираха на някакво парти. Кейт изглеждаше някак изгубена, когато се приближи до прозореца. Хана искаше да я повика и да я прегърне.
Господин Годард ги отведе до конферентната зала и затвори вратата.
— Веднага се връщам — каза той. — Подаваме обжалване. И ще се постараем да ви осигурим най-добрите адвокати в Ямайка. — След това затвори вратата зад себе си, оставяйки момичетата сами.
Няколко секунди Хана седя до масата, драскайки с нокти по дървото.
Внезапно вниманието й бе привлечено от нещо край прозореца. Той предлагаше гледка към паркинга, но гласовете се чуваха някъде под него.
— Стига! — изкрещя някой през мегафона.
— Стига! — отекнаха множество гласове.
— Стига убийства в Роузууд! — рече първият глас.
Тя наостри уши. Ако човек не слушаше внимателно, първата част на скандиранията звучеше много като Ига, ига.
— Стига! — изкрещя първият глас през мегафона.
— Стига убийства в Роузууд! — отекнаха гласовете на протестиращите, които размахваха табелите си.
Хана притисна длан към устата си.
— Мацки. — Тя се обърна към останалите и им махна с ръка да дойдат до прозореца. Те се приближиха, свъсили вежди.
— Протестиращите — каза Хана. Тя погледна наляво и ги видя, събрани в голям кръг на предната морава. Стига убийства в Роузууд, скандираха те. — Това са скандиранията от гласовата поща на Али — каза Хана.
Емили примигна.
— Наистина ли?
Хана кимна; никога в живота си не се беше чувствала толкова сигурна.
— Гласът е същият. Посланието е същото. Чухме само частица от него, преди Али да прекъсне връзката. Но е то.
Спенсър се намръщи.
— Али се е намирала насред протестен марш… срещу убийствата, които тя е извършила?
— Може би се е намирала близо до марша — предположи Хана.
Спенсър закрачи из стаята.
— През изминалата седмица в Роузууд имаше доста протестни маршове. Кога получи съобщението, Емили?
— Миналия петък.
Ариа погледна към Спенсър.
— Има ли начин да разберем къде са се намирали протестиращите в онзи ден?
Хана внезапно се досети.
— Знам къде са били. — Последния път, когато отиде в офиса му, той беше загрижен повече за това, дали протестиращите я бяха видели, че влиза, отколкото за това, че тя имаше нужда от помощта му.
Когато разказа това на приятелките си, Спенсър ахна.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно. — Сърцето на Хана биеше все по-бързо. — Когато се е обадила, се е намирала близо до офиса на баща ми.
Хана погледна приятелките си; в гърдите й проблясваше мъничкото пламъче на надеждата. Оставаше им един ден, преди да заминат на Ямайка. Още една нощ, за да организират засадата. Щеше да е почти невъзможно да се измъкнат от къщи, но по някакъв начин трябваше да го направят. Когато видя решителните лица на приятелките си, тя разбра, че те си мислят същото.
Спенсър отмести поглед към дърветата.
— Един часа?
Хана кимна. Търсенето продължаваше.
31.
Търсенето
Двайсет минути след полунощ телефонът на нощното шкафче на Спенсър иззвъня. Очите й се отвориха и тялото й веднага застана нащрек. Спалнята й беше тъмна и тя се беше свила под завивките, напълно облечена в черна блуза с качулка, черен панталон и дори черни маратонки, които беше открила в килера в някогашната спалня на Мелиса. Беше напълно готова.
Тя отметна завивката си и отиде на пръсти до вратата. Къщата беше тиха. Майка й и господин Пенитисъл сигурно спяха, вероятно натъпкани със занакс. Спенсър отиде до прозореца и огледа предния двор. До тротоара се виждаше паркирана полицейска кола.
Тя струпа няколко възглавници на леглото, за да изглежда сякаш спи. След това слезе на първия етаж, отвори кутията на алармата и изключи сигнализацията за излизане навън. Накрая се промъкна до единствената недовършена стая в сутерена, в която държаха касите с вино и допълнителния хладилник, който семейство Хейстингс използваха, когато организираха големи партита. Обикновено Спенсър не обичаше да идва тук — стаята миришеше на мухъл, беше пълна с паяци и това бе мястото, където Мелиса обичаше да я „прогонва“, когато като малки играеха на Злата кралица и Затворникът. Но в ъгъла й имаше малко стълбище, което водеше до вратата към задния двор. Никой нямаше да я наблюдава. Ченгетата сигурно дори не подозираха за съществуването на този изход.