— Как разбрахте, че е бил Ник? — попита Ариа.
Фуджи разтърка уморените си очи.
— Група експерти работеха по компютърните извлечения и те успяха да проследят всичко до телефона на Ник — всичките съобщения от А. и пренасочването им до вашите телефони. — Тя погледна към Спенсър. — Послушахме те — проверихме всички пациенти от Убежището, за да видим дали някой от тях не е подозрителен. Ник беше в списъка ни. Други експерти работеха върху ДНК-анализите и името на Ник се появи и там — имахме неговото ДНК от предишно престъпление, отпреди изпращането му в Убежището. Накрая успяхме да идентифицираме и третото лице в трюма на круизния кораб, където избухна бомбата. И снощи намерихме Айрис Тейлър завързана в гората, полумъртва. Тя сподели, че той я е наранил. Бил е Ник. През цялото време е бил Ник.
— Айрис? — извика Емили. — Тя… добре ли е?
— Ще бъде — отвърна Фуджи. — Но беше на косъм.
— Почакайте. — Ариа усещаше празнота в съзнанието си. — Ами… Али? Намерихте ли я?
Байрън и Ила се спогледаха. Фуджи сви устни.
— Али я нямаше там, Ариа.
Ариа се опита да се надигне от възглавниците. Главата й пулсираше.
— Напротив, беше. Всички я видяхме. Казахте, че къщата е била наблюдавана от вашите хора. Те сигурно са чули гласа й.
— Скъпа — рече нежно Ила. — Просто си объркана.
— Не, вярно е — рече Спенсър с дрезгав глас. — Тя се опита да ни убие заедно с Ник Направиха го заедно.
— Тя ме простреля — каза Емили. Ариа я видя как докосва главата си. Рана нямаше. — Или поне си помислих, че го е направила — додаде след миг Емили.
Фуджи въздъхна.
— Момичета, Ник ви е дрогирал с опасна смесица от отрови. Видели сте Алисън, защото това е човекът, когото сте се страхували, че ще видите — и защото снимките й бяха залепени по целите стени. Ник си е направил олтар в нейна чест. Бил е обсебен от смъртта й и се е опитвал да си отмъсти.
— Ник и Алисън бяха гаджета. — Мелиса Хейстингс, която седеше до леглото на Спенсър, се надигна. — Той е тръгнал да си отмъщава, защото приятелката му е била убита. Познавал е Табита Кларк — с нея също са били приятели от болницата — и очевидно я е накарал да се представи за Алисън, за да ви изплаши. И оттам започна всичко.
— Но Айрис каза, че не е виждала Трип — Ник — от години — възрази Емили. — Тя просто ме накара да й помогна да намери къщата му.
— Хората лъжат — каза Фуджи. — А Айрис не е особено здрава психически.
Ариа я погледна, примигвайки учестено.
— Ами клипът от Ямайка? На който убиваме Табита?
Фуджи се размърда.
— Друг клип се появи същата вечер, когато се измъкнахте от къщите си; той доказва невинността ви. Той показва повече кадри от нощта, когато е била убита Табита, и се вижда само един човек, който пребива момичето до смърт — Ник. Нашите експерти са убедени, че това е истинският запис. Другият е фалшив.
Ариа беше разтърсена от шок.
— Кой е изпратил този клип?
Фуджи поклати глава.
— Не знам.
Ариа погледна към останалите и те изглеждаха също така зашеметени.
— Ами ако Али го е изпратила? — извика Емили. — Не разбирате ли? През цялото време го е държала в задния си джоб. Изпратила го е, за да натопи Ник, когато е разбрала, че ще бъдат заловени!
— Ами теорията ви за двамата души, които са вързали Ноъл? — попита Ариа. — Щом Али не е помагала на Ник, то кой е бил тогава?
— Всеки може да е бил — отвърна Фуджи. — Ник е имал и други приятели. Възможно е да ги е излъгал, че Ноъл го е ядосал, и че е решил да му скрои номер.
Ариа затвори очи и си спомни нощта, когато тя, Ноъл и останалите се бяха опитали да заложат капан на Али при библиотеката. Русокосото момиче беше послужило като примамка, очевидно помагаше на Ник. Ами ако този, който му помагаше в това налудничаво отмъщение, наистина не беше Али?
Но не. Те я бяха видели. Бяха разговаряли с нея. Ариа беше сигурна в това.
Фуджи пъхна ръце в джобовете си.
— Забравете го, момичета. Знам, че искате всичко това да приключи, но Алисън наистина не се вписва в картинката. Експертите ни ще изчеткат мазето за улики, но съм сигурна, че няма да намерим и следа от нея. Тя е мъртва — от много време. Наистина. По-добре просто го приемете и продължете напред. — Тя ги огледа. — Сега си починете, чувате ли? Скоро ще ви се наложи да отговаряте на много въпроси от репортерите.
След това жената излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Ариа погледна към приятелките си. Всички я гледаха безизразно. Но и без това нямаше как да разговарят точно сега — не и когато семействата им бяха тук. А и всички смятаха, че те си бяха халюцинирали Али. Може би наистина трябва да я забравим, помисли си Ариа. Може би това наистина беше краят.