— Какво означава това? — Дали жестоките родители на Айрис не я бяха изписали? Дали не е била прехвърлена в друга болница?
Мъжът се огледа, след което се наведе към нея.
— След като сте нейна приятелка, мисля, че трябва да знаете. От вчера сутринта е изчезнала.
Емили примигна. Изчезнала? Айрис се чувстваше ужасно нещастна тук — може би беше избягала, както бе избягала заедно с Емили предишната седмица. Но лицето на мъжа изглеждаше напрегнато, сякаш криеше нещо.
— Д-добре ли е тя?
В този момент през вратата влезе някаква сестра и мъжът рязко се дръпна назад.
— Това е личен въпрос — отвърна той, стрелвайки с поглед втората сестра. — Съжалявам.
Емили се наведе напред.
— Можете ли да ми кажете дали преди няколко години в тийнейджърското отделение е имало пациент, чието име да започва с Н? Бил е приятел със, ъъъ, Кортни Дилорентис?
Устните на мъжа потръпнаха. Той стрелна с поглед Емили, после погледна сестрата, която стоеше наблизо.
— Съжалявам — прошепна той.
— Бихте ли ми позволили само да надзърна в списъка с пациенти? — примоли се Емили. — Важно е.
Сестрата се прокашля звучно. Мъжът просто вдигна безпомощно рамене.
Емили му обърна гръб; мислите препускаха в главата й. Айрис гледаше толкова оптимистично на връщането си в Убежището, за да се излекува завинаги. Защо си беше тръгнала толкова скоро?
В този миг я връхлетя ужасяваща мисъл. Айрис им беше разкрила важна информация. Дали Али знаеше за това?
Автоматичната врата се отвори със съскане и Емили замаяно излезе в двора, откъдето се стигаше на паркинга. Точно когато минаваше покрай пейката с паметната плочка на Табита Кинг, телефонът й изпиука. Тя го извади от джоба си, с надеждата, че може да е Айрис, която иска да й съобщи, че всичко е наред. Но подателят бе непонятна смесица от букви и цифри. Сърцето на Емили спря.
Приключи ли с душенето, Скуби Ду? Всички, които си замесила в тази история, ще пострадат. Включително и ТИ.
А.
5.
Изкопана тайна
Във вторник следобед Ариа вървеше с наведена глава към часа по журналистика, който бе последен за деня. Поривите на вятъра подмятаха снопчета току-що окосена трева, обвивки от дъвки и момичешка лента за коса към столовата. Когато Ариа вдигна глава, тя можеше да се закълне, че за частица от секундата бе зърнала прегърбената фигура на Ноъл да прекосява игрището.
Но него всъщност го нямаше. По време на обедната почивка тя беше чула неколцина от играчите по лакрос да коментират, че Ноъл е бил изписан от болницата и се възстановявал у дома си. Самотен ли беше? Какво гледаше по телевизията? Тя не би признала пред приятелките си, но всъщност непрекъснато проверяваше профила му в Туитър. След балната вечер не беше публикувал нищо.
Сърцето й се сви от болка. Ноъл ужасно й липсваше. И тя се ненавиждаше заради това.
Освен това мразеше странните погледи, които всички й хвърляха. Точно както я гледаше Шон Ейкърд в момента: полусъжалително, полууплашено. След миг той се приближи до нея.
— Заповядай, Ариа — каза той, пъхвайки нещо в ръката й.
Тя го погледна. Епископална младежка група за помощ на проблемни тийнейджъри, Роузууд.
— Чух, че… — започна притеснено Шон. — Мисля, че може да ти помогне. — Той се накани да каже още нещо, след което размисли и бързо се отдалечи.
Ариа затвори очи. Проклетите слухове за колективното им самоубийство. Бяха започнали да циркулират из училището след круизното пътуване — всички смятаха, че момичетата бяха поели със спасителната лодка навътре в морето, за да сложат край на живота си. А сега, незнайно по каква причина, слуховете се бяха подновили с нова сила.
Ариа смачка флаера на топка и тръгна към плевнята. Когато ръката й докосна бравата, някой я хвана отзад и я издърпа зад ъгъла. Тя извика възмутено, но след миг установи, че това е брат й.
— Търсих те — каза навъсено Майк.
Ариа наведе поглед. Предишната вечер, когато се беше прибрала вкъщи след посещение в „Уърдсмитс Буукс“, където цяла вечер бе препрочитала един-единствен абзац от „Библия на раздялата“, тя намери оставена на леглото й бележка, написана с почерка на Майк:
Хана ми разказа всичко. Трябва да поговорим.
Тя се беше обадила разгневена на Хана. Как може да застраши Майк по този начин, особено след като се бяха разбрали да си мълчат? Но Хана не си вдигаше телефона. Няколко минути по-късно Майк почука на вратата на Ариа, но тя се зави през глава и се престори, че похърква. На сутринта се беше измъкнала от дома за ранния си час по йога преди Майк да се събуди.