В сградата на катедрата миришеше на мухъл и имаше силно ехо, а плочките по стените бяха същите като в сградата, където се провеждаше курсът по готварство на Ариа и Ноъл. Тя изпита угризение на съвестта. Дали да не му се обади?
Разбира се, че не. Той те излъга. Ариа стисна зъби и прогони мисълта, от главата си. Сега би трябвало да мисли за Амстердам и за новия си живот. Формално все още не беше приета, но предпочиташе да гледа позитивно на нещата. Очакваше с нетърпение да започне да прави разни неща в Холандия, които никога не би правила с Ноъл, като например да гледа всяка сутрин изгрева на слънцето; да гледа дълги безсюжетни чуждестранни филми, в които хората много пушат и правят любов; и да ходи в малки кафенета, където да обсъжда философски въпроси. Там.
Кабинетът на госпожица Янсен се намираше в края на коридора. Когато Ариа почука, вратата отвори възрастна жена с накъдрена черна коса и очила с телени рамки, която беше облечена в нещо като рокля, ушита от множество копринени шалове.
— Здравейте, госпожице Монтгомъри! — каза тя със силен холандски акцент. — Влезте, влезте.
Вътрешността на кабинета й миришеше на ябълков пай. На стената бяха окачени картини на дигите около Амстердам и снимка на малко момиче с огромни, жълти дървени обувки.
— Благодаря ви, че ме приехте толкова бързо — каза Ариа, събличайки карираното си пролетно яке.
— Няма проблем. — Госпожица Янсен написа нещо на клавиатурата, подрънквайки с дървените си гривни. — Както знаете, аз мога да препоръчвам кандидати. Проведох интервюта с ученици от Ню Йорк, Бостън и Балтимор, но вашето портфолио е доста впечатляващо. А и знаете малко холандски, което е плюс.
— Научих го в Исландия — похвали се Ариа. — Живях там няколко години.
Госпожица Янсен прибра зад ухото си кичур коса.
— Така, срокът на обучение е две години. Ще помагате на няколко художници, ще научите доста неща от тях. Всеки, който е преминал през тази програма, е започнал своя собствена кариера в света на изкуството.
— Знам. Това е забележителна възможност. — Ариа си припомни всичко, което бе прочела следобеда. Учениците щяха да обиколят цяла Европа заедно със своите художници.
Преподавателката зададе още няколко въпроса на Ариа, свързани с интересите й, силните и слабите й страни и познанията й по история на изкуството. След всеки въпрос, на който отговаряше момичето, госпожица Янсен изглеждаше все по-доволна и усмивката й ставаше все по-широка. Нито веднъж не повдигна въпроса за това, че Ариа е Малка сладка лъжкиня. Като че ли не знаеше нищо за глупавия филм, представящ живота на Али, или за това, че Ариа бе пътувала с круизния кораб, който се беше подпалил, или за това, че е била свидетелка на убийството на Гейл Ригс, или че само преди няколко дни беше открила приятеля си завързан в една барака. В този малък кабинет Ариа беше просто една млада художничка и нищо повече. Онази Ариа отпреди всичко да се обърка.
— Ще бъда откровена е вас — каза госпожица Янсен след минутка. — Изглеждате ми доста обещаваща. Бих искала да ви препоръчам.
— Наистина ли? — изписка Ариа, притиснала длани към гърдите си. — Това е страхотно!
— Радвам се, че мислите така. Сега нека да попълня официалната ви молба, която е точно… — Тя погледна към прозореца и гласът й заглъхна. — О!
Ариа проследи погледа й. През големия панорамен прозорец се виждаха три полицейски коли, спрели край тротоара с пуснати буркани. От тях слязоха двама униформени полицаи и закрачиха към сградата. Скоро стъпките им отекнаха в коридора. Дочу се пропукване на радиостанции. Докато гласовете се приближаваха все повече, Ариа можеше да се закълне, че чу някой от тях да казва Монтгомъри.
Тръпки я полазиха по гърба.
Вратата се отвори и в кабинета влязоха двама мъже с присвити очи и напрегнати мускули. Госпожица Янсен се сви до стената.
— Мога ли да ви помогна?
Мъжът, който вървеше пръв, посочи Ариа. На джоба на якето му пишеше ФБР. Очите му бяха раздалечени и той дъвчеше плодова дъвка.
— Това е тя.
Преподавателката се втренчи в Ариа така, сякаш момичето внезапно се беше превърнало в гигантска жаба.
— За какво става въпрос?
— Издирваме я за разпит във връзка с международен инцидент — отвърна сухо агентът.
Гърлото на Ариа пресъхна.
— К-какво имате предвид? — И сякаш в отговор на въпроса телефонът в чантата й изпиука. Ариа го извади със свито сърце. На екрана имаше надпис „Едно ново съобщение“, последван от поредица букви и цифри.
Мръсното ти бельо, Ариа? Време е да го изперем.