— По дяволите — изруга той и се огледа в търсене на шофьора. Никой не се появи.
— Аз ще ви откарам. — Агентът от ФБР бързо седна зад волана. — И без това отиваме на едно и също място.
Гейтс кимна, после даде знак на Хана да се настани отзад до Емили. Тя се плъзна на кожената седалка. Гейтс се настани на пасажерското място и затвори вратата, докато колата бавно се вля в трафика. Репортерите продължиха да ги преследват известно време, без да спират да подвикват въпроси. Хана гледаше право напред, уплашена, че ще избухне в сълзи.
Пиук.
Хана бръкна в чантата си. Извади телефона и погледна към екрана му. Имате нов имейл.
Така ти се пада, кучко!
А.
Прикрепеният файл съдържаше поредица от снимки. Първата беше на ударено в едно дърво беемве. Макар и замъглена от дъжда, Хана с лекота разпозна лицето си на шофьорското място. Втората снимка беше от същата нощ, само че Хана беше слязла от колата и говореше по телефона. На третата Хана преместваше Мадисън Циглър на шофьорската седалка, където бе седяла самата тя. Незнайно защо останалите момичета ги нямаше на снимката — изглеждаше така, сякаш Хана прави всичко сама. И, разбира се, на снимките я нямаше колата, която бе навлязла в нейното платно, избутвайки я от пътя.
Хана притисна длан към устата си.
Седящата до нея Емили тихо ахна. Тя също гледаше в телефона си. Хана я погледна и вдигна въпросително вежди.
Емили й показа екрана. Там имаше снимка на Емили и красиво, тъмнокосо момиче, които се целуваха на палубата на круизния кораб.
— Джордан? — прошепна Хана. Емили кимна ужасена.
Агентът от ФБР я погледна в огледалото за обратно виждане.
— Знаем, че сте имали контакт с Катрин Делонг. Оказаната й помощ и съучастничество се явяват престъпление.
— Но аз не съм направила нищо! — извика Емили.
Телефоните им отново изпиукаха. Хана погледна към екраните; и на двата весело светеше надпис ИМАТЕ НОВО СЪОБЩЕНИЕ.
Двете отвориха едновременно съобщенията. Емили тихо изписка. Хана го прочете и потрепери.
Време е да платите за греховете си.
А.
8.
Признание
Спенсър седеше в килията на филаделфийския офис на ФБР вече повече от час. Стаята беше малка и мрачна, с нацепена маса и тя просто нямаше с какво друго да се занимава — бяха й взели чантата и телефона — освен да крачи напред-назад. Единственият предмет в стаята беше празна пластмасова чаша, доскоро пълна с вода. Откъм тавана се разнасяше бръмченето на климатик. Цялото помещение миришеше леко на гроздов сладолед на клечка.
Тя обиколи за пореден път стаята, размишлявайки усилено. Все още не знаеше защо полицай Гейтс я беше довел във ФБР. Не трябваше ли престъплението й да се разследва от местната полиция? Или притежанието на наркотици беше нещо по-голямо? Какво щеше да стане, ако я изпратеха във федерален затвор? Тя затвори очи, представяйки си как бъдещето й в Принстън полека изтича в канала. Естествено, че това щеше да е следващият ход на Али. Колко глупаво от нейна страна да не го предвиди.
Вратата се отвори и Спенсър застана мирно. Появи се Ариа. Полицай Гейтс и мъжът с надпис ФБР на якето избутаха вътре и Хана, и Емили.
А. се беше докопал и до тях.
Гейтс погледна към Емили и Хана.
— Изпразнете джобовете си и ми дайте чантите си. Искам ключовете, телефоните и всички останали лични принадлежности.
Хана и Емили направиха каквото им беше казано. Ариа просто сви рамене; очевидно вече бяха прибрали личните й вещи. След това агентите им подадоха чаши с вода и излязоха от стаята. Металната врата се затвори със звън.
Момичетата се събраха около масата. Спенсър докосна ръката на Емили.
— Джордан? Или Гейл? — попита тихо тя.
Емили наведе глава.
— ФБР знае, че съм имала контакти със… — Гласът й секна. — Ами ако ме попитат къде е тя?
— Значи знаеш къде се намира Джордан? — прошепна Спенсър.
Емили се накани да отговори, но Спенсър я улови за ръката и се огледа. Може да ни подслушват, произнесе само с устни тя. На стената висеше огледало. Възможно бе агентите да ги наблюдават от другата му страна.
Емили придърпа стола си към нея и прошепна в ухото й.
— Не знам къде е тя.
Ариа прикри устата си шепи и също заговори тихо:
— Поне няма да те екстрадират. Аз може да прекарам следващите двайсет години в исландски затвор за нахлуване в чужд имот и подпомагане на крадец — нищо, че картината беше фалшива.
Хана спусна косата си пред лицето и каза тихо:
— Мацки, ами ако пресата разбере защо сме тук? — В очите й проблеснаха сълзи. — Това ще съсипе кампанията на баща ми.