— Не… — Майк се прокашля. — Имах предвид есемеса ти.
— Какъв есемес? — Хана не му беше писала изобщо.
— Ами онзи, в който казваш, че сутринта си се чувствала адски гадно и ти идва да се самоубиеш?
— Какво? — Хана натисна рязко спирачките и хондата изсвистя. Телохранителят й едва не я блъсна отзад. — Получил си съобщение от моя телефон?
— Ами да. Някъде към девет без петнайсет.
Мислите препускаха в главата на Хана. Тогава беше в час по английски. Без да си мисли за самоубийство.
Тя отби от пътя и угаси двигателя. Шевролетът също отби.
— Майк, не съм го писала аз. Някой сигурно се е добрал до телефона ми и ти е изпратил съобщението, за да ни обърка.
В телефона отново се чу статично пропукване.
— Работата е там, Хана, че не за пръв път чувам, че сте искали да се самоубиете. Слуховете се разпространяват. А и на теб ти дойде много. Нали ще ми кажеш, ако нещо те притеснява?
Хана облегна чело на волана. В колата изведнъж замириса силно на кафе.
— Дори няма да те удостоя с отговор на този въпрос. Трябва веднага да изпратиш есемеса на агент Фуджи.
Хана му даде номера на Фуджи и затвори. Когато се вля отново в трафика, главата й пулсираше така, както когато тя и Мона Вандерваал, някогашната й най-добра приятелка, която се оказа откачалка, бяха изпили твърде много текила. Защо му е на А. да изпраща на Майк фалшив есемес за самоубийство?
Но когато отби в алеята, водеща към новата къща на баща й, притесненията й внезапно поеха в друга посока. Предишната вечер, след като всичко в полицията беше преминало, й беше хрумнало нещо. Али и помощникът й нямаше просто да седят със скръстени ръце, щом разберат, че момичетата са разказали всичко на полицията. Въпреки че обвиненията им бяха свалени, полицията не можеше да направи нищо, за да попречи на А-отбора да разкаже тайните им на всички. А ако А. пуснеше снимките от катастрофата на Хана, с бъдещето на баща й щеше да е свършено.
Хана трябваше да се погрижи за това и то скоро. Тя паркира под плачещата върба и погледна към новата къща на баща си, събирайки смелост.
С треперещи крака тя бутна вратата и влезе вътре. Погледна се в голямото огледало, което висеше на стената в дамската тоалетна. Кестенявата й коса беше бухнала и лъскава, очите й сияеха, а гримът й беше идеален. Поне изглеждаше великолепно.
Баща й и новата му съпруга Изабел бяха в кухнята. Изабел, чиято кожа беше избледняла значително през последните няколко месеца — тя непрекъснато използваше фалшив тен, но Хана подозираше, че съветниците по кампанията й бяха казали, че пред камера изглежда твърде оранжева — зареждаше чинии в миялната машина. Господин Мерин седеше до плота и разглеждаше разни снимки. Погледна я и се усмихна широко.
— Хана! — извика той радостно, сякаш не я беше виждал от месеци. — Как се чувстваш?
Хана го изгледа подозрително. Не се случваше всеки ден баща й да се радва толкова да я види. Не му казвай, обади се някакво гласче в главата й.
Но тя трябваше да го направи… преди А.
Хана се приближи до него.
— Татко, трябва да поговорим.
Той се облегна назад и на лицето му внезапно се изписа уплашено изражение. Изабел се спря до мивката.
— Какво става? — попита тя.
Хана я изгледа гневно.
— Казах, че искам да поговоря с татко, не с теб.
Господин Мерин погледна неуверено първо към Изабел, след това към Хана.
— Каквото имаш да ми казваш, можеш да го кажеш пред Изабел.
Хана затвори очи. Секунди по-късно в коридора се разнесоха стъпки и доведената сестра на Хана, Кейт, се появи с мокра от банята коса. Идеално. Цялото семейство се беше събрало, за да чуе последната й издънка.
— Хана? — рече окуражително господин Мерин. — Какво има?
Хана се ухапа от вътрешната страна на бузата. Кажи го.
— Има нещо, за което не съм ти казвала — рече тихо тя. — Нещо, което направих миналия юни.
Докато думите се лееха от устата й, тя просто не можеше да гледа баща си. Буквално усещаше как объркването му преминава в шок и накрая в разочарование. Изабел ахкаше тихо. Накрая дори вкопчи ръка в гърдите си, сякаш получаваше сърдечен удар.
— И сега ми го разказваш… защо? — попита баща й, когато Хана най-после свърши.
Тя се поколеба. Не можеше да му разкаже за А.
— Ами някои хора знаят за това. И ако решат да съсипят кампанията ти, биха могли да ме издадат. — Хана преглътна тежко. — Реших този път да постъпя правилно — Мадисън беше толкова пияна. Ако беше решила да се прибере сама, сигурно щеше да пострада — и да нарани някой друг. И когато някой навлезе срещу мен в моето платно — просто не знаех какво да правя. А когато катастрофирах, направо откачих. Не си признах, защото исках да предпазя теб и кампанията ти. Но сега вече знам, че сбърках.