Изабел се плесна по бедрата.
— Сбъркала си? — изпищя тя. — Хана, това е много повече. През цялото време беше просто бреме за тази кампания. Осъзнаваш ли, че непрекъснато трябва да оправяме бъркотиите ти? Знаеш ли колко пари сме похарчили, за да разчистваме кашите ти?
— Съжалявам — рече Хана с тъничко гласче и очите й се напълниха със сълзи.
Изабел се обърна към бащата на Хана.
— Казах ти, че това ще се случи. Казах ти, че е лоша идея да приемеш отново Хана в живота си.
— Изабел… — Господин Мерин очевидно се разкъсваше вътрешно.
Очите на Изабел се разшириха.
— Знам, че ти си мислиш същото! Знам, че и на теб ти се иска също толкова силно да се отървеш от нея!
Хана ахна.
— Мамо! — Гласът на Кейт отекна в стаята. — Хана му е дъщеря!
— Кейт е права — каза господин Мерин.
Стомахът на Хана се сви. Изабел изглеждаше така, сякаш е получила плесница.
Господин Мерин потърка челото си с ръка.
— Хана, ще излъжа, ако ти кажа, че онова, което ми разказа, не ме е разстроило. Но това няма значение. Стореното-сторено. Просто искам да си добре.
Изабел се приближи до него с решителна крачка.
— Том, какви ги говориш? Не бива да й се размине просто така.
Дори Хана беше изумена. Тя си мислеше, че баща й ще й се развика, ще я изхвърли от къщата или нещо подобно.
Той я погледна иззад ръката, която покриваше лицето му.
— Мислех, че ще ми кажеш нещо друго. — Той изглеждаше виновен. — Тази сутрин получих едно писмо. Още ми се вие свят от него. Там пише, че искаш да се самоубиеш.
— О, господи! — ахна Кейт. — Хана!
Хана отвори устата си и я затвори. Първо Майк, сега баща й? Това беше абсурдно.
— Обадих се на майка ти, но тя ми каза, че не си вкъщи. Звънях на телефона ти — два пъти — но ти не вдигна.
Хана изкриви устни. Беше видяла обажданията от баща си. Но не му се обади, защото още не беше готова да разговаря с него.
— Толкова се притеснявах, че ще… — Гласът му секна и той стисна устните си. Брадичката му потрепери и когато преглътна, адамовата му ябълка подскочи силно.
Изабел се оттегли в ъгъла. На лицето й се изписа кисело изражение, но тя не каза нищо.
— Татко, добре съм — отвърна тихо Хана, приближи се до него и го прегърна през раменете.
Господин Мерин я притисна силно към себе си.
— Искам да си щастлива — каза той с дрезгав глас. — И ако този инцидент е причината да напишеш онова съобщение, ако си се страхувала да ми кажеш заради начина, по който ще реагирам, то няма защо да се притесняваш. — Той подсмръкна силно. — Сигурно съм бил твърде фокусиран върху кампанията. Може би трябва да се оттегля.
— Том, да не си си изгубил ума? — изпищя Изабел.
Хана се отдръпна от баща си. Щеше да е правилно да признае, че никога не е възнамерявала да се самоубива, но вниманието му я караше да се чувства толкова добре. А и тя наистина се чувстваше съкрушена. Наистина имаше нужда от помощта му. И макар че умираше от желание да помоли баща си да види есемеса, тя не искаше да събужда подозренията му, че може да се е появил нов А.
Вместо това каза:
— Не се отказвай от кампанията. Добре съм, наистина. И ужасно съжалявам. Ще направя всичко, което е нужно, за да оправя нещата.
Господин Мерин потупа Хана по гърба. Лицето на Изабел все по-силно почервеняваше и накрая да изстена през затворените си уста и изхвърча от стаята. Кейт се спря на вратата. Хана улови погледа й и й се усмихна с благодарност. Всъщност й се искаше да прегърне доведената си сестра, но все още се страхуваше да се измъкне от ръцете на баща си.
Очите на господин Мерин бяха червени и влажни; Хана не го беше виждала да плаче от много време.
— Мисля, че е най-добре да се помириш с това момиче. Как й беше името, Мадисън?
Хана кимна.
— Допреди няколко седмици не знаех как да я намеря. Но нейна братовчедка е Наоми Циглър, от нашето училище. — Тя предположи, че баща й ще се сети коя е Наоми — Хана често се беше оплаквала от нея, когато двамата разговаряха. — Тя може да ми каже как да се свържа с Мадисън.
— Добре. Искам да откриеш семейството й и да се срещнеш с нея. След това си мисля двамата с теб да направим публично изявление за шофирането след консумация на алкохол. Ако си съгласна, имам предвид.
Хана присви очи.
— Какво имаш предвид?