Настъпи мълчание.
— Смяташ ли, че А. ни е дрогирал и после ни е накарал да го направим? — звънна гласът на Ариа.
— Мацки, помня всяка секунда от онзи ден — каза Хана. — Хукнахме надолу по стълбите в момента, в който Табита падна. Не съм се будила замаяна няколко часа по-късно. А вие?
— Не. — Гласът на Спенсър прозвуча глухо, сякаш тя се намираше много далеч оттук.
— Може би помощникът на А. е наел четири момичета, които приличат на нас — предположи Емили.
— А после, знам ли, намерил е някоя кукла, която прилича на Табита, и просто…
— … е разиграл цялата случка? — довърши Хана. — Как е успял да накара момичетата да го направят?
— Може би им е казал, че е заради някакъв филм, който снима? — предположи Ариа. — Може просто да им е платил доста пари и това е.
Хана изсумтя.
— Значи трябва да търсим стара реклама в „Крейгслист“, която гласи: „Търсят се четири момичета за възстановка на убийство в Ямайка“. Не ми звучи твърде реалистично, но кой знае? Може би А-отборът е убил клонингите на Хана, Ариа, Спенсър и Емили, след като клипът е бил заснет, за да не си отворят устата пред никого. Трудно е да се определят границите на лудостта им.
Някъде в коридора се затръшна врата. Климатикът се включи и внезапно в стаята полъхна миризмата на застояло кафе.
— Трябва да накараме някой да провери този хотел — предложи Емили. — Наистина ли клипът е от тяхната охранителна камера? Защо през цялото време са имали запис на убийство, а не са го предали на никого?
— Очевидно касетата е била подхвърлена — рече Хана. — Но кого навън бихме могли да помолим да разследва това? — Навън. Още не беше попаднала в затвора, а вече използваше жаргона му.
— Извинете?
Хана подскочи. През вратата надничаше бащата на Спенсър.
— Гаранцията ви е платена. Можете да си вървите.
— Наистина ли? — Емили не помръдна от мястото си.
— Изслушването ви е след един месец. — Господин Хейстингс отвори широко вратата.
— И тогава какво? — попита нервно Ариа. — Ще се върнем тук?
Господин Хейстингс стисна зъби.
— Само не откачайте, но току-що разбрахме, че възнамеряват да ви екстрадират в Ямайка.
— Какво? — избухна Спенсър.
Хана притисна ръка към гърдите си.
— Защо?
— Там сте извършили престъплението си. Процесът ще се проведе там и там ще излежите присъдата, ако ви осъдят. Поне те това искат. — Господин Хейстингс изглеждаше бесен. — Ще направим всичко възможно, за да го променим. Това са глупости. Те просто искат да ви накажат за назидание.
В главата на Хана избухна бомба. Перспективата да прекара остатъка от живота си в американски затвор бе достатъчно лоша, но какво щеше да стане, ако трябваше да го прекара в ямайски затвор?
Тя излезе от стаята с разтуптяно сърце. Момичетата тръгнаха по дългия коридор. Господин Хейстингс отвори вратата, която водеше към фоайето. Хана примигна от силната дневна светлина, след което огледа всички чакащи. Когато госпожа Хейстингс видя Спенсър с белезници, тя избухна в сълзи. Вляво от нея стояха господин и госпожа Фийлдс, които изглеждаха бледни и стресирани. До тях стояха родителите на Ариа, но без Майк. Майката на Хана бе застанала до тях. Хана се огледа за баща си, но не го видя.
Майка й изтича до нея.
— Да се махаме оттук, скъпа.
Но Хана не спираше да се оглежда.
— Татко също е дошъл, нали?
Госпожа Мерин улови ръката на Хана и я поведе към плъзгащата се врата. Те стигнаха до гишето и пазачът ги помоли да подпишат някакви документи. После върнаха нещата на Хана, включително телефона й. Хана провери за съобщения и есемеси. Много разтревожени есемеси от Майк, но нищо от баща й.
— Мамо. — Тя опря ръце на кръста си. — Къде е татко?
Госпожа Мерин върна документите на пазачите и хвана Хана за ръката.
— Донесох ти шал да си покриеш главата, когато излезем навън. Пълно е с репортери.
Сърцето на Хана биеше все по-бързо.
— Той знае за това, нали? Тревожи ли се за мен?
Майка й преглътна тежко, после я прегърна през раменете.
— Хайде да отидем в колата, става ли?
Тя подаде на Хана шала, после я бутна през вратата. Около тях се завъртяха поне двайсетина репортери и оператори, засвяткаха светкавици, зажужаха камери, щръкнаха микрофони.
Въпросите валяха бързо и яростно.
— Госпожо Мерин, знаехте ли, че дъщеря ви го е извършила?
— Хана, как се чувстваш пред възможността да бъдеш екстрадирана в Ямайка?
— Госпожо Мерин, бившият ви съпруг ще се оттегли ли от надпреварата за Сената?
Хана знаеше, че ако баща й беше дошъл, пресата щеше да задава на него тези въпроси, но не й пукаше. Той трябваше да бъде тук. На кого му пука за неговата кампания в подобна ситуация?