Тя примигна с насълзените си очи и се вкопчи още по-здраво в ръката на майка си, изпълнена с огромна признателност, каквато не бе изпитвала от години. Ашли Мерин премина като танк през репортерите, без да им позволи да направят дори една свястна снимка на дъщеря й, без да каже нито дума на пиявиците-репортери, с изключение на едно кратко „Без коментар“. Тя не попита Хана наистина е извършила онова, в което я обвиняваха, или не. Не направи никакъв опит да извърти нещата така, че да спечели нещо от това. Точно така, осъзна Хана, би трябвало да постъпват родителите.
И точно от това имаше нужда тя.
20.
Тя е мъртва за нас
Емили се беше връщала у дома след доста неприятности — смъртта на Али, разкриването на лесбийските й наклонности пред цялото училище, наказанието в Айова, признанието за тайното й раждане. Всяко завръщане бе неестествено и странно, но нищо, нищо не можеше да се сравни със завръщането в дома Фийлдс след като бе арестувана за убийство.
Семейството й мълча през цялото време, докато пътуваха към къщи. Майка й гледаше право напред, без да мига, а баща й стискаше волана толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Емили се осмели само веднъж да заяви невинността си, но родителите й не отговориха нищо. Телефонът й изжужа и тя го погледна. За нейно огромно удивление Джордан й беше изпратила лично съобщение. Много съм разочарована от теб, Ем.
Емили се стъписа. Нима Джордан беше чула? Наистина ли бе повярвала на новините?
Към съобщението беше прикрепена снимка в Инстаграм. Емили очакваше да види кадър от фалшивия клип, но вместо това се появи тъмна нейна снимка на дансинг. Емили държеше в ръката си чаша с шампанско. Красиво чернокосо момиче танцуваше с нея.
„Пегас“? Емили изпусна телефона в скута си. Нощта, в която бе отишла с Карълайн в бара. Танцът с Ривър. Кой я беше снимал и качил снимката? Али?
Пръстите й увиснаха над клавиатурата. Не е това, каквото изглежда! — написа тя. — Просто танцувахме. Обичам само теб, наистина.
Но Джордан не й отговори.
Домът на семейство Фийлдс беше студен и повечето лампи бяха угасени. Емили последва родителите си в кухнята и се озова очи в очи с Карълайн, която вадеше прибори и чинии от шкафчетата. За миг й олекна.
Но Карълайн дори не отвърна на погледа й.
— Взела съм китайско — обяви тя, тръсвайки голяма хартиена торба на масата.
Госпожа Фийлдс се намръщи.
— Колко струва…
— Няма проблем, мамо — прекъсна я Карълайн и остави вилиците на масата.
Емили взе няколко вилици от купчината и ги подреди по местата им. Тя погледна сестра си.
— Нали знаеш, е всичко това е голяма грешка? Някой ни е натопил за убийството на това момиче.
Карълайн се извърна настрани. Сърцето на Емили се сви.
Тя изчака всички да си вземат от спагетите ло мейн и пилето кунг пао, след което си сипа мъничка порция ориз и седна на обичайното си място. Единствените звуци, които се чуваха край масата, бяха дъвчене и стържене на ножове и вилици.
Тя затвори очи. Как може Фуджи да си помисли, че те са убили не само Табита, но и Гейл, и Греъм? И защо изведнъж се оказа толкова убедена, че Али е мъртва? Искаше й се да може да поговори с агента, но господин Хейстингс им беше забранил да разговарят с когото и да било, освен с правния им екип.
Тя реши да опита отново и се обърна към Карълайн.
— Всъщност ние мислим, че е Али. Тя е жива. Всъщност се страхувахме, че Табита Кларк е Али… но не беше и…
Карълайн погледна отчаяно към баща им.
— Татко, кажи й да престане.
— Карълайн, казвам ти истината. — Емили знаеше, че трябва да млъкне, но не можеше да контролира устата си. — Али оцеля. Наистина е тя.
Емили огледа семейството си с надеждата, че поне някой ще каже, че я разбира. Но всички просто гледаха в чиниите си.
На вратата се позвъни. Главите на всички се обърнаха към коридора и господин Фийлдс стана, за да отвори. Разнесе се тихо мърморене и входната врата се затръшна.
Емили стана от масата и надникна през прозореца. Два буксирни камиона бяха спрели на алеята. Един мъж в син гащеризон закачи волвото към единия камион, а друг, облечен с черно яке, направи същото с минивана. Господин Фийлдс просто стоеше на моравата с ръце в джобовете и изражение на отчаяние.
— Защо ни взимат колите? — извика Емили на майка си.
Отговор не последва. Тя се върна в стаята. Госпожа Фийлдс и Карълайн продължаваха да се хранят. Сърцето на Емили заби ускорено.