— Мамо. Какво става?
— Как може да ни пита такива неща? — Гласът на Карълайн се извиси до писък. — Как може да не знае?
Погледът на Емили шареше между двете.
— Да знам какво?
Госпожа Фийлдс стисна зъби.
— Трябваше да продадем и двете коли, за да ти платим гаранцията — отвърна спокойно тя. — Освен останалите неща.
Емили примигна.
— Така ли?
Карълайн скочи от масата и се приближи до Емили.
— А ти какво очакваше? Убила си човек.
Нещо избухна в главата на Емили.
— Н-не, не съм!
Ноздрите на Карълайн потрепнаха.
— Видяхме те на онзи клип. Приличаше на чудовище.
— Това не съм аз! — Емили погледна отчаяно към майка си. — Мамо? Нали ми вярваш?
Госпожа Фийлдс наведе очи.
— Онзи клип. Толкова беше ужасен.
Емили я погледна умолително. Дали това означаваше, че майка й й вярваше… или че я смята за виновна?
Карълайн изсумтя.
— Всичките ти лъжи най-после се стоварват върху теб. Но цената я плащаме ние. Можем дори да изгубим къщата.
Емили се върна до прозореца и погледна към баща си, който продължаваше да стои с гръб към нея и да гледа камионите.
— Ще се наложи да си потърся работа — ако изобщо някой ме наеме — каза Карълайн от кухнята. — И то заради теб, Емили. Всичко винаги е заради теб, нали? Ти винаги съсипваш всичко.
Госпожа Фийлдс притисна пръсти към слепоочията си.
— Карълайн, моля те. Не сега.
Карълайн удари силно с ръка по масата.
— Защо не сега? Тя трябва да разбере. Тя не живее в истинския свят и на мен вече наистина ми писна. — Тя се обърна към Емили. — Ти винаги имаш извинение. Най-добрата ти приятелка беше убита. Получаваше есемеси от Мона Вандерваал, на която аз лично видях, как ти и приятелките ти се подигравахте, когато Али беше жива. Но хей, нещата са съвсем различни, когато тормозят теб, нали? От всички се очаква да зарежат всичко и да се държат с теб като с някое деликатно цвете.
Емили се върна обратно до масата и я погледна със зяпнала уста.
— Шегуваш ли се? Тя се опита да ни убие.
Карълайн завъртя очи.
— А когато забременя, не посмя да си признаеш. Не, скри се във Филаделфия. Използва ме цяло лято, направи живота ми ад, а след това отново ти си пострадалата, аз съм те наранила, трябвало е да приема проблемите ти без да се разстройвам и страхувам от нищо.
Емили притисна длан към гърдите си.
— Мислех, че си ми простила за това!
Карълайн сви рамене.
— Може би нямаше да ти простя, ако знаех, че продължаваш да го правиш, Емили. Сега си убила човек и общо взето продължаваш да обвиняваш всички, освен себе си. Но повече не можеш да си търсиш извинения. Съжалявам, че Али се опита да те убие в Поконос миналата година. Съжалявам, че си я обичала, а тя те е отхвърлила. Но е време да го преодолееш. Да поемеш някои отговорности.
— Да го преодолея? — изпищя Емили, връхлетяна от гняв, какъвто не бе изпитвала досега. — Как мога да го преодолея, когато тя продължава да го прави?
— Нищо не прави! — изкрещя в отговор Карълайн. — Тя е мъртва! Приеми го! Няма я и вината за всичко това е само твоя и ничия друга!
Емили нададе животински рев, хукна към сестра си и я сграбчи за раменете.
— Защо не можеш да ми повярваш? — изпищя тя. Как може Карълайн да не разбира? Как може семейството й да вярва, че тя си е измислила всичко, че е извършила нещо толкова ужасно?
Карълайн отблъсна Емили настрани и тя се удари в стената. После отново се хвърли срещу сестра си и внезапно двете се озоваха на земята. Силното тяло на Карълайн се притискаше в тялото на Емили. Ноктите й драскаха лицето на Емили. Тя изпищя и опря коленете си в корема на Карълайн, след което обви ръцете си около нея и я събори настрани. Очите на Карълайн проблеснаха. Тя оголи зъби и ухапа силно ръката на сестра си. Емили изкрещя и се отдръпна, вперила поглед в белезите от зъби и обелената си кожа.
— Момичета! — проплака госпожа Фийлдс. — Момичета, престанете!
Две ръце сграбчиха Емили през кръста и я изправиха на крака. Емили почувства горещия дъх на баща си, но беше толкова ядосана, че го изблъска с лакти. Протегна ръце и сграбчи кичур от косата на Карълайн. Сестра й изпищя и се изскубна, но Емили успя да изтръгне няколко косъма от главата й. Карълайн се блъсна с цяло тяло в Емили, запращайки я в другия край на стаята, където тя се блъсна в скрина с фигурките, които колекционираше майка й.
Разнесе се скърцащ звук, скринът се наклони на една страна и бавно, бавно, бавно започна да пада. Госпожа Фийлдс изтича към него, опитвайки се да го хване, но пристигна твърде късно, а той беше твърде тежък.