— Аз наистина не съм убийца! — му беше извикала Спенсър един ден, но това не промени нещата.
— Да, и аз не трябва да стоя дълго навън — промърмори Ариа. — Но се радвам да ви видя, мацки.
— Наистина. — Емили ги погледна и очите й се навлажниха. — Ужасно е всичко това, нали?
Хана кимна унило.
— Ако още един ден се наложи да остана вкъщи, ще се побъркам. — Това беше част от наказанието им: докато не ги екстрадираха до Ямайка, те не трябваше да напускат домовете си. От „Роузууд Дей“ не ги бяха изключили, но училището не им позволяваше да се върнат.
— Готови ли сте за матурите? — попита Ариа с не чак толкова шеговит глас. Бяха им позволили да попълнят тестовете вкъщи.
— Не виждам смисъл — отвърна тъжно Спенсър. Тя погледна към останалите. — Тази седмица получих писмо от Принстън. Не искат да приемат в първи курс една предполагаема убийца.
Емили потрепна.
— И аз получих същото от Университета в Северна Каролина. — Тя наведе палец надолу.
— Да, и аз от Ню Йорк — промърмори Хана. Тя стисна здраво очи и раменете й увиснаха. — Така не е честно, мацки. Не спирам да си го мисля. Не е честно.
— На мен ли го казваш — промърмори Ариа, ровейки с крак из сухите листа. — Но не можем да направим нищо по въпроса.
Хана удари дланта си с юмрук.
— Напротив, можем. Аз казвам сами да потърсим Али.
— Да не си полудяла? — Спенсър се облегна на разнебитената стойка на кладенеца. — А. може да нарани хората, които обичаме. Освен това трябва да се скатаваме и да не правим нищо, което да разбуни пресата.
— Значи просто ще седим и ще чакаме да ни затрият в Ямайка?! — изпищя Хана. — Виждали ли сте затворите там? Пълни са със змии. И те карат насила да пушиш марихуана. Това е едно от мъченията им.
Спенсър сбърчи вежди.
— Убедена съм, че не правят точно това, Хан.
— Ха на бас, че е така. — Хана сложи ръце на хълбоците си. — Майк ме накара веднъж да пуша трева и аз изпаднах в ужасни халюцинации. Все едно бях в ада.
— Татко обеща, че адвокатите ни ще намерят начин да ни задържат тук — каза Спенсър със слаб глас.
Ариа въздъхна.
— Не искам да обидя баща ти или адвокатите, но във всички вестници пише, че ФБР иска да създаде прецедент с нас. Което почти ни гарантира отиване в Ямайка.
Спенсър стисна зъби.
— Е, може би все пак Фуджи ще осъзнае каква е истината. Или пък Али ще се издъни.
— Това няма да стане — каза унило Емили. — Али постигна точно онова, което искаше. И някога да се е дънила?
— Наистина смятам, че не трябва отново да започваме да ровим, мацки — предупреди ги Спенсър.
— Но ние имаме улики — каза Ариа. — Онова подправено видео. Който и да е Н.
Спенсър крачеше в кръг.
— Знам, но…
— Твоят приятел Чейс го бива с компютрите, нали, Спенс? — рече умолително Хана. — Може би ще успее да увеличи клипа и да покаже лицата на момичетата, да докаже, че не сме били ние.
Спенсър сви устни.
— Не искам да го подлагам на риск.
— Той вече е подложен — напомни й Ариа.
Настъпи продължителна пауза. На магистралата някакъв камион смени скоростите си със стържене.
— Аз няма да отида в Ямайка — каза твърдо Хана. — Искам да остана в Роузууд.
Ариа преглътна тежко.
— Аз също.
Спенсър погледна към тъмното небе. Ариа беше права. Ако Али искаше да се добере до Чейс, то планът вече беше задействан. Спенсър не се беше чувала с него още отпреди ареста, но знаеше, че той би направил всичко за нея.
В дома й светна лампа; Спенсър очакваше всеки момент майка й да се появи на задната веранда.
— По-добре да се прибирам. Но ще го направя, Хан. Ще се свържа с Чейс.
— Добре. — В гласа на Хана прозвуча облекчение.
Спенсър тръгна надолу по хълма с разтуптяно сърце. За щастие лампата угасна почти веднага и никой не се появи на задната веранда. Тя заобиколи къщата и излезе отпред, оглеждайки първо паркираната на алеята кола, а след това и останалите край тротоара. Ако се опиташе да се измъкне, те щяха да я забележат — трябваше да вземе автобуса. Спирка имаше само на миля оттук, на Ланкастър авеню.
Спенсър погледна към обувките си, доволна, че е с маратонки. Едва ли ще се получи, помисли си тя и се затича. Това беше единственият начин.