Тръпки я полазиха по гърба, щом си спомни последния път, когато бе присъствала в съдебната зала. Беше за процеса срещу Иън преди почти година и половина. Когато бяха излезли навън, Емили ги беше придърпала настрани и се беше заклела, че е зърнала лицето на Али в една лимузина. Тогава, разбира се, никой не й беше повярвал. А трябваше.
Колата спря пред входа на сградата. Както обикновено, протестиращите обикаляха с лозунгите си в кръг по тротоара. Наблизо бяха паркирани новинарските бусове. Двете веднага бяха обградени от тълпа репортери, които се взираха в Хана през прозорците.
— Госпожице Мерин! — викаха те, удряйки по стъклата. — Госпожице Мерин! Госпожице Мерин, ще отговорите ли на няколко въпроса?
— Не им обръщай внимание — каза майката на Хана.
Нищо чудно, че репортерите обградиха Хана веднага, щом слезе от колата. Те тикаха микрофоните си в лицето й и я дърпаха за ръкавите. Въпросите им бяха едни и същи — за това, че Хана е убийца и за кампанията на господин Мерин, и предсказания за отиването в Ямайка. Майката на Хана я прегърна през раменете и я поведе към вратите. Единият глезен на Хана се изкриви, когато стъпи на първото стъпало, но тя почти не го усети и продължи да върви. Всъщност не усещаше почти нищо.
Ариа, Спенсър и Емили също се опитваха да влязат вътре. След като голямата двукрила врата се затвори, виковете, крясъците и шумът на тълпата почти се изгубиха. Хана огледа мраморното фоайе. От всички страни ги обграждаха статуите на основателите на Роузууд. От балкона висяха знамето на Пенсилвания и американския флаг. Родителите на Ариа и майката на Спенсър се наредиха през металния детектор и започнаха да вадят разни неща от джобовете си. Зад тях стоеше юридическият екип, включително бащата на Спенсър и господин Годард. Хана се изненада, като видя застаналата зад ограничителното въже Кейт, облечена в синьо сако и раирани панталони. Бащата на Хана отсъстваше. Тя зачака познатото жегване на тъга, но то не се появи. Може би защото не беше изненадана.
Когато Хана се нареди на опашката пред детектора, една ръка се пъхна в нейната. Сините очи на Майк бяха пълни със сълзи.
— Знам, че се опитваш да я намериш — прошепна той. — Трябваше да ми позволиш да ти помогна.
Хана поклати глава.
— Не можех.
— Имахте ли някакъв успех?
Хана едва не се изсмя.
— Ти как мислиш?
Майк отговори, като стисна ръката й още по-силно.
След като преминаха през детектора, адвокатите се присъединиха към момичетата и всички тръгнаха заедно към съдебната зала. Още щом господин Годард отвори двукрилата врата, стотина глави се обърнаха към тях. Хана разпозна всяко едно лице: тук бяха Наоми Циглър и Райли Улфи. Момчетата от отбора по лакрос на Майк и мажоретките на Хана. Едно момиче на име Дейна, с което се беше запознала на коледния лагер. Шон Ейкърд, баща му, Кели от клиниката по изгаряния. Фай Темпълтън, Чейси Бледсоу и до тях — какъв ужас — родителите на Мона Вандерваал, които изглеждаха много по-стари и съсухрени след смъртта на Мона година и половина по-рано.
Всички гледаха Хана така, сякаш тя вече е осъдена. Тя не се беше чувствала толкова уязвима, откакто Мона бе излъчила клипа, на който роклята на Хана се беше разпрала на партито по случай седемнайсетия й рожден ден. Хана се наведе към Майк.
— Не е нужно да стоиш до мен, знаеш. Пази репутацията си. Върви да седнеш при приятелите си.
Майк я ощипа по дланта.
— Млъквай, Хана.
Майк не пусна ръката й, докато двамата вървяха към пейките. Хана седна до адвоката си, усещайки студеното дърво през роклята си. Майк се настани на пейката зад нея. Емили, Спенсър и Ариа също седнаха на предната пейка. Момичетата се спогледаха, но никоя не обели нито дума. По лицата им бе изписано поражение. Те бяха опитали всичко, за да намерят Али, но се бяха провалили.
Тежките врати се затвориха и съдебният пристав нареди на всички да станат. В залата влезе един закръглен, оплешивяващ съдия и се настани на мястото си, поглеждайки изморено към момичетата. След няколкото встъпителни забележки се изправи областният прокурор.
— Разполагаме с достатъчно улики, за да докажем, че госпожиците Хейстингс, Мерин, Монтгомъри и Фийлдс са убили госпожица Табита Кларк в курорт в Ямайка миналия април.