Съдията кимна.
— Процесът им ще се проведе там, както и изпълнението на присъдата. Екстрадицията в Ямайка ще бъде извършена незабавно.
Адвокатите и съдията размениха още много реплики, но това бе единственото нещо, което Хана чу преди звукът на туптящото й сърце да заглуши гласовете им. Тя затвори очи, виждайки единствено тъмнина. Когато отново ги отвори, господин Годард се беше изправил.
— Моля на клиентите ми да им бъде разрешено да прекарат още една нощ в Роузууд със семействата им.
— Молбата е удовлетворена — реши съдията. — Всички момичета трябва да напуснат страната утре сутринта. Полетът ще бъде уреден и платен от семействата им. Всяка затворничка ще бъде придружена от щатски шериф.
След това удари с чукчето си и всички отново се изправиха. След това господин Годард ги накара да излязат от съдебната зала и да отидат в конферентната, където можеха да поговорят. Същите репортери ги посрещнаха в коридора; те хищнически протягаха ръце към Хана, докато тя минаваше покрай тях. Тя погледна през рамо към Майк, копнеейки да прекара всяка останала секунда с него, преди да напуснат страната, но видя единствено разгневени лица.
Емили се появи до нея. После излязоха Спенсър и Ариа. Господин Годард ги обгърна с ръце, предпазвайки ги от репортерите, а когато момичетата се спогледаха, избухнаха в сълзи. Спенсър сграбчи Хана и силно я прегърна. Ариа и Емили също ги обгърнаха с ръце. Всички хълцаха в унисон и дишаха накъсано. Просветнаха светкавици. Репортерите не спираха за миг да задават въпросите си. Но в тези няколко минути на Хана не й пукаше как щяха да излязат снимките. Кой не би изразил чувствата си, когато знае, че ще бъде екстрадиран в чужда държава и ще лежи в чужд затвор за престъпление, което не е извършил?
— Не мога да повярвам, че се стигна до това — промърмори тя в ушите на приятелките си.
— Трябва да сме силни — рече Спенсър с дрезгав глас.
Хана погледна към вратата на съдебната зала, изненадана колко хора излизат оттам. Родителите на Мона слязоха бързо по стълбите, вероятно притеснени, че самите те ще бъдат нападнати от репортерите. Наоми и Райли флиртуваха с няколко спортисти, сякаш се намираха на някакво парти. Кейт изглеждаше някак изгубена, когато се приближи до прозореца. Хана искаше да я повика и да я прегърне.
Господин Годард ги отведе до конферентната зала и затвори вратата.
— Веднага се връщам — каза той. — Подаваме обжалване. И ще се постараем да ви осигурим най-добрите адвокати в Ямайка. — След това затвори вратата зад себе си, оставяйки момичетата сами.
Няколко секунди Хана седя до масата, драскайки с нокти по дървото.
Внезапно вниманието й бе привлечено от нещо край прозореца. Той предлагаше гледка към паркинга, но гласовете се чуваха някъде под него.
— Стига! — изкрещя някой през мегафона.
— Стига! — отекнаха множество гласове.
— Стига убийства в Роузууд! — рече първият глас.
Тя наостри уши. Ако човек не слушаше внимателно, първата част на скандиранията звучеше много като Ига, ига.
— Стига! — изкрещя първият глас през мегафона.
— Стига убийства в Роузууд! — отекнаха гласовете на протестиращите, които размахваха табелите си.
Хана притисна длан към устата си.
— Мацки. — Тя се обърна към останалите и им махна с ръка да дойдат до прозореца. Те се приближиха, свъсили вежди.
— Протестиращите — каза Хана. Тя погледна наляво и ги видя, събрани в голям кръг на предната морава. Стига убийства в Роузууд, скандираха те. — Това са скандиранията от гласовата поща на Али — каза Хана.
Емили примигна.
— Наистина ли?
Хана кимна; никога в живота си не се беше чувствала толкова сигурна.
— Гласът е същият. Посланието е същото. Чухме само частица от него, преди Али да прекъсне връзката. Но е то.
Спенсър се намръщи.
— Али се е намирала насред протестен марш… срещу убийствата, които тя е извършила?
— Може би се е намирала близо до марша — предположи Хана.
Спенсър закрачи из стаята.
— През изминалата седмица в Роузууд имаше доста протестни маршове. Кога получи съобщението, Емили?
— Миналия петък.
Ариа погледна към Спенсър.
— Има ли начин да разберем къде са се намирали протестиращите в онзи ден?
Хана внезапно се досети.
— Знам къде са били. — Последния път, когато отиде в офиса му, той беше загрижен повече за това, дали протестиращите я бяха видели, че влиза, отколкото за това, че тя имаше нужда от помощта му.
Когато разказа това на приятелките си, Спенсър ахна.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно. — Сърцето на Хана биеше все по-бързо. — Когато се е обадила, се е намирала близо до офиса на баща ми.