— Тук няма никой — прошепна Спенсър. — Абсолютно празно е.
— Има ли мазе? — предположи Емили.
Спенсър сви рамене.
— Не видях никакви стълби, които да водят надолу.
Ариа рязко се обърна и очите й се разшириха.
— Чухте ли това?
— Кое? — попита Хана с треперлив глас, застинала на мястото си.
Всички се умълчаха. Хана слушаше напрегнато, но не чуваше нищо. Огледа тъмното, празно, зловещо пространство.
— Може би не е това — каза тя. — Не виждам следи от нищо. Мисля, че Али не е тук.
Спенсър също въздъхна.
— Може би сме сбъркали.
Над главите им се разнесе скърцане. Звучеше така, сякаш клоните на дърветата стържат по покрива.
— Може би трябва да се махаме оттук — каза Емили, отдалечавайки се на пръсти към вратата. — От това място ме побиват тръпки.
Всички закимаха и тръгнаха към изхода. Но тогава зад гърба им се разнесоха стъпки, този път истински. Хана се обърна и мускулите й се вцепениха. В сенките край задната стена се забелязваше някаква фигура.
Останалите също се обърнаха. Спенсър ахна. Ариа тихо изписка. Емили се сви до стената.
— Ехо? — извика Хана с треперлив глас, опитвайки се да различи чертите на фигурата.
Внезапно светна фенерче. Разсеяната, жълтеникава светлина се пръсна из стаята. Мишката изписка и избяга. Къщата застена и заскърца под порива на вятъра. Най-накрая фигурата, която държеше фенерчето, го извъртя, насочвайки го към себе си.
— Здравейте, момичета — разнесе се мъжки глас.
Хана примигна при вида на лицето му. Той имаше кафяви очи, полегат нос и остра, гладко избръсната брадичка. В дясната му ръка имаше пистолет, който се целеше в тях.
Когато се изстъпи в цял ръст, Хана внезапно осъзна, че го познава. Съвсем наскоро Мадисън й беше показала снимката му.
— Джаксън? — възкликна тя. Барманът. Онзи, който беше напил Мадисън и който се беше присмял на предложението на Хана да повика такси.
Само че… какво правеше той тук?
— Дерик? — изрече бавно застаналата до нея Емили.
Хана се намръщи и погледна към шокираното лице на приятелката си. Кой беше Дерик?
Спенсър също потрепна.
— Финиъс? — рече замаяно тя, вперила поглед в момчето. — Финиъс от Пен.
— Олаф — произнесе едновременно с нея Ариа.
Хана се отдръпна назад; всички неврони в главата й избухнаха.
— Чакай малко. Олаф от Исландия?
— Да — отвърна бавно Ариа, прикрила устата си с длан. — Това е той.
Хана яростно тръсна глава.
— Това не е Олаф. Аз съм виждала Олаф. — Посещението й в онзи бар във Филаделфия се беше случило преди Исландия — тя щеше да разбере, ако същият младеж, който я бе чакал на улицата в нощта на катастрофата, после беше свалял Ариа на другия край на света.
Или… щеше ли? Тя погледна към тъмните вежди и тънките устни на Джаксън. Сега, като се замислеше, той наистина приличаше на Олаф. Но тя никога не си бе помисляла да направи връзка между странния исландец и готиния американски барман.
— Н-не разбирам — изграчи Спенсър.
— Какво, по дяволите, става тук? — рече едновременно с нея и Хана.
Момчето пристъпи напред.
— Казвам се Джаксън — каза той. — И Дерик. И Финиъс, и да, дори Олаф. Но истинското ми име е Ник. Или Трип, за приятелите ми. Трип Максуел.
Емили примигна.
— Трип — прошепна тя. — О, господи.
Спенсър я погледна.
— Кой е Трип?
Брадичката на Емили трепереше.
— Айрис харесваше някакво момче на име Трип Максуел. Бил е пациент в Убежището.
— О, Айрис. — Ник завъртя очи. — Тя винаги си е падала по мен.
Стаята се завъртя пред очите на Хана. Той беше пациент в Убежището. Името му започваше с Н. Това беше приятелят на Али. Това бе човекът, за когото говореше Греъм. Той беше нападнал и Ноъл. Беше убил Гейл. Беше убил Кайла.
Той бе помощникът на А.
В гърдите й се надигна паника. Тя погледна през рамо. Намираха се само на няколко крачки от вратата — може би поне една щеше да успее да се измъкне навън. Тя сграбчи ръката на Спенсър и рязко я обърна. Емили и Ариа също се втурнаха към вратата. Хана направи една крачка към нея, после още една и протегна ръка към кръглата дръжка.
Но в този момент, сякаш от никъде се появи нечия фигура и застана на прага, препречвайки им пътя.
— Не толкова бързо — разнесе се леден глас.
Глас, който Хана веднага разпозна. Въздухът се изпълни с аромат на парфюм. Кръвта изстина във вените й. Ванилов парфюм.
Бавио и драматично Ник насочи фенерчето към нея. Белези покриваха шията и ръцете й. Тя все още имаше големи сини очи и сърцевидно лице, но в него проблясваше нещо сурово и зло. Тя беше по-слаба, по-източена, с много болнав вид. Очите й бяха студени и презрителни, без капчица радост. Хана си пое дълбоко дъх.