– Плъхове?
Робърт кимна.
– Никой няма представа как са влезли в килията му. Клиниката никога не е имала проблем с плъхове. Смята се, че ги е донесъл убиецът.
– Донесъл е плъхове?
Хънтър кимна.
Господин Джей се облегна назад на стола си с шокирано изражение на лицето. Очите му безцелно се стрелкаха насам-натам.
Робърт го гледа мълчаливо няколко секунди и после стана.
– Помислих си, че ще искате да знаете – каза той. – Реших, че е по-добре да го чуете от мен, отколкото да го прочетете във вестниците или да го видите по сутрешните новини.
Хънтър се обърна да тръгне.
– Детектив – повика го господин Джей.
Робърт се обърна с лице към него.
– Какво ще стане сега? Вие ли ще търсите убиеца?
– Не – поклати глава Хънтър. – Холдън вече е бил гост на калифорнийската наказателна система. Престъплението е станало на територията на тяхна институция. Те имат свои вътрешни следователи за такива престъпления.
– И още едно последно нещо, преди да тръгнете. – Господин Джей отново спря Хънтър. – Как го открихте? Не ми казахте как разбрахте кой е убиецът?
Робърт се втренчи в очите му. Няколко секунди никой от тях не мигна.
– Очите му – отговори накрая той. – В очите на убиеца винаги има нещо, което го издава. – Леко намигна на господин Джей. – Пазете се, господин Дженкинсън.
Хънтър се обърна и излезе от кафенето.