— Така — каза той. — Веднага щом приключат с инсталирането на телефоните, започваме съвещание в пълей състав. А междувременно нека да поговорим за [???]
— От утре искам да започнем пълно разследване на убийството на детектива и момчето. Бих искал… О, извинете. Рейчъл, Джак, това е Винс Пуул, специален агент от финикс. Той ще ни осигури онова, от което се нуждаем.
Пуул, който повече от всеки друг в залата, имаше вид ла човек вътре в занаята от най-малко четвърт век, само ни кимна. Бакъс не си направи труда да представи останалите мъже.
— Срещата ни с местните агенти е утре точно в девет — каза той.
— Мисля, че лесно ще ги разкараме — заяви Пуул.
— Не бъдете груби с тях. Тези момчета са познавали Орсулак най-отблизо. Ще ни бъдат добри източници на информация. Мисля, че трябва да ги запознаем с нещата, но под строг контрол.
— Няма проблеми.
— Този случай може да се окаже най-големият ни шанс. Съвсем нов е. Можем да се надяваме, че престъпникът е допуснал грешка, която може да открием за периода между смъртта на момчето и детектива. Бих искал да проверим…
Телефонът на масата иззвъня и Бакъс вдигна слушалката.
— Да. Какво? Задръж така.
Натисна един бутон върху телефона и окачи слушалката.
— Брас, там ли си?
— Тук съм, шефе.
— Добре, нека да направим проверка по списъка и да видим кой е налице. Тампа?
Агенти от шестте града обявяваха присъствието си по високоговорителя.
— Добре. Нека минем без всякакви формалности. Хай-Де сега да направим едно събеседване по ред на номерата. Брас, искам да завърша с теб. Също и Флорида. Ти ли си, Тед?
— Да, сър, заедно със Стив сме тук. Едва сме започнали и се надявам утре вече мрежата ни да се понапълни. Обаче вече се забелязват някои противоречия, които според мен си заслужават да се отбележат.
— Давай.
— Така, това е първата, или поне се предполага, че е била първата спирка на Поета. Клифърд Белтран. Вторият инцидент — в Балтимор — е станал приблизително десет месеца по-късно. Това е най-дългият, който ни е известен до този момент. Това ни навежда на мисълта, че първото убийство не е било случайно.
— Мислиш ли, че Поета е познавал Белтран? — запита Рейчъл.
— Възможно е. В момента все пак за нас това е едно предположение, върху което работим. Има обаче още няколко неща, които също заслужават обстойно разглеждане. Първо, това е единственото убийство с двуцевка. Днес проверихме протокола от аутопсията и снимките изобщо не спадаха към художествените. Пълно размазване с двете цеви. Всички познаваме символичната патология на такива случаи.
— Пълно унищожение — произнесе Бакъс. — Предполага познаване или познанство с жертвата.
— Точно така. След това имаме самото оръжие. Съгласно докладите, това е бил един стар „Смит & Уесън“, който Белтран държал в един килер, скрит на най-горния рафт. Тази информация според докладите се приписва на сестра му. Той никога не е бил женен и живял вбащината си къща. Ние самите не сме разговаряли със сестра му. Работата е там, че ако това е било самоубийство, тогава всичко е наред, той отива в килера и хваща пушката. Сега обаче ние се появяваме и твърдим, че това не е било самоубийство.
— Как е разбрал Поета, че пушката е била на най-горния рафт? — запита Рейчъл.
— Вярно бе… Как е разбрал?
— Браво, Тед, Стив — каза Бакъс. — Отлично. Ощенещо?
— Последното е доста странно. Там ли е журналистът?
Всички в залата обърнаха очи към мен.
— Да — отвърна Бакъс. — Но още нищо не се записва. Можеш да кажеш всичко. Нали, Джак?
Кимнах, но след момент се досетих, че агентите по другите градове едва ли щяха да видят съгласието ми.
— Точно така — произнесох аз. — В момента не записваме нищо.
— Добре, тогава да продължим. В момента това са повече догадки и не знаем дали изобщо има връзка, но разполагаме със следния факт. При аутопсията на първата жертва, момчето Гейбриъл Ортис, на базата на изследването на аналните жлези и мускули следователят заключи, че то продължително време е било жертва на сексуал-йи извращения. Ако убиецът му е бил и неговият насилник за известен период от време, тогава това влиза в противоречие с хипотезата ни за случайния подбор и избор ца жертвите. Така че това ни изглежда с много малка стенен на вероятност. Все пак, ако погледнем на нещата от гледната точка на Белтран преди три години, който не е разполагал с нашата информация, нещо тук не пасва. Той се е занимавал само с този случай, без дя шае нищо за останалите, които са ни известни днес. Ако е получил доклада от аутопсията със заключението, че дълго време момчето е било жертва на сексуални извращения, разумно е да се предполага, че веднага би хукнал по следите на насилника като заподозрян номер едно.