Выбрать главу

— Гордън, искам да се изпрати още едно съобщение до всички оперативни служби. Предай им заедно съвместно с местните полицейски управления да проверят за всички извършени наскоро убийства. Имаме предвид всякакви убийства, като особено трябва да се наблегне на случаите с деца и всичко свързано с необичаен начин на действие или осакатявания на трупа преди или след смъртта. Изисквайте потвърждение от всички местни специални агенти до осемнадесет часа утре. Не искам да се загубят някъде по пътя.

— Ясно.

— Брас изказа едно предположение — продължи Бакъс. — А то е, че намекът във факса за набелязана следваща жертва може да се окаже блъф. Може да е примамка, която да ни накара да реагираме и да действаме, а през това време престъпникът да се опита да се измъкне. Не забравяйте, че заради това се опасявахме случаят да не попадне в медиите.

— Не съм съгласна — възрази Рейчъл. — Като чета факса му, ми се струва, че той се смята за по-добър от нас, че иска да ни върти на пръста си. Така че му вярвам. Там някъде има някакво ченге, което вече се е озовало в прицела му.

— И аз съм склонен да мисля по същия начин — каза Бакъс, — Смятам, че и Брас мисли като мен, но чувства необходимостта да изтъкне и другата възможност.

— В такъв случай каква е стратегията ни сега?

— Възможно най-простата — заяви той. — Откриваме тоя негодник и го арестуваме, преди да е извършил поредното убийство.

Бакъс се усмихна.

— И така, аз мисля, че оставаме тук и удвояваме усилията си, освен в случай че не се случи нещо непредвидено. А този факс нека запазим само за себе си. Междувременно имаме готовност да се придвижим по най-бързия начин, ако се наложи. Надявам се нашият човек да ни прати и втори факс и Брас работи върху поредната вест от оперативните служби. Ще й кажа да наблегне на важни за оперативните служби в тихоокеанския часови пояс.

Той огледа присъстващите в залата и кимна. Беше приключи.

— Трябва ли да повтарям? — запита той. — Искам да дадете всичко от себе си. Сега това ни е необходимо пове-че от всякога.

28.

Срещата с местните колеги стана малко преди единайсет. Беше кратка и сладка. Също като ситуацията, където кандидат-женихът иска ръката на годеницата си от баща й. При почти всички случаи мнението на стареца няма никакво значение. Защото всичко е уредено. С внимателно подбрани любезни слова Бакъс обясни на местните, че сега Биг Джий е в града и сега те ръководят представлението. Това предизвика известен ропот и мърморене сред някои от тях, но те бързо бяха заглушени от лъжливите му обещания.

През време на срещата внимателно избягвах да срещам погледа на Торсън. Докато пътувахме в колата, Рейчъл ми обясни причината за сутрешното напрежение меж-Ду нея и Торсън. Предната нощ на излизане от стаята ми тя се сблъскала с бившия си съпруг в коридора. Външният й вид вероятно му е казал всичко, което е искал да знае. Простенах при думите й; сега нещата вече съвсем се усложняваха. Тя обаче не се безпокоеше и дори намираше ситуацията за крайно забавна.

В края на срещата с местните Бакъс постави задачи. Рейчъл и Томпсън получиха мястото на престъплението с Орсулак. Трябваше да ги придружавам. Майз и Мату-Чгак имаха за задача да проследят разпитите, които местните полицаи бяха провели с приятелите на Орсулак, и Да се опитат да проследят действията на детектива през последния му ден. Торсън и Картър получиха случая с Хоакин и задачата да възстановят терена, изпо-от местните полицаи. Грейсън щеше да действа като звено за връзка с ченгетата от Финикс, а разбира се, щеше да ръководи представлението от офисд на оперативния отдел, поддържайки контакт по другите случаи с Куантико и другите градове.

Орсулак бе живял в една малка жълта къща с измаза, ни стени в Темпе, съседно на Финикс градче. Съседите му бяха все криминални случаи. Изброих три разбичкани автомобила, паркирани върху изсъхнали поляни, и два неделни пазара на употребявани коли.

Рейчъл използва ключа, който бе получила от Грейсън, за да разкъса залепената върху вратата лента, предупреждаваща, че жилището е под разследване, след което отключи вратата. Преди да я отвори, тя се обърна към мен.

— Не си забравил, че са го потърсили едва три дни и половина след убийството? Разбираш, нали?

— Разбира се.

Бях смутен, че ми беше задала въпроса пред Томпсън, който се захили, сякаш бях новобранец. Това ме ядоса, макар и в действителност да бях по-зле и от новобранец.

Не бяхме направили и три крачки навътре в апартамента, когато вонята ни блъсна в лицата. За малко не ме накара да изхвърля съдържанието на стомаха си. Като репортер много пъти ми се бе случвало да гледам мъртви тела, но никога до този момент не бях попадал в помещение, в което мъртвото тяло е гнило три дни, преди да бъде открито. Отвратителният мирис беше почти осезаем. Сякаш призракът на Уилям Ореулак пазеше мястото и нападаше всеки, осмелил се да прекрачи прага му. Рей чъл остави входната врата отворена, за да осигури ня каква, макар и минимална, вентилация.