По време на процеса твърдението на защитата било, че събитията, описани по този начин от жертвите и полицията, просто не са се случили. Гомбъл представил шест висококвалифицирани специалисти по хипнотизъм, които свидетелствали, че човешкият разум, докато е в хипнотичен транс, не може да бъде принуден или насилен при никакви обстоятелства да направи или каже нещо, което да застраши личността или да бъде морално отблъскващо за него. А адвокатът му не пропускал възможността да напомня на съдебните заседатели, че няма никакви физически доказателства за сексуално насилие.
Обвинението обаче спечелило делото с помощта на един свидетел. Той бил бивш шеф на Гомбъл при работата му в ЦРУ, който дал показания, че изследванията му в началото на шейсетте години включвали експерименти с хипноза и използването на комбинации от медикаменти, с Което се постига „хипнотично преодоляване“ на моралните задръжки на мозъка и инстинкта за самосъхранение. Ставало въпрос за контрол над разума и бившият от ЦРУ заявил, че кодеинът и натриевият пентотал са били средствата, използвани от Гомбъл за постигаце на положителни резултати при изследванията му.
На съдебните заседатели им били необходими два дни за да обвинят Гомбъл в четири случая на сексуално насилие върху деца. Той бил осъден на осемдесет и пет години затвор, които трябвало да бъдат излежани в Центъра за превъзпитание в Райфорд. Един от материалите във файла твърдеше, че той обжалвал присъдата на основание на некомпетентни консултации, но молбата му била отхвърлена по всички инстанции чак до Върховния съд на Флорида.
Към края на файла забелязах, че последният материал беше само отпреди няколко дни. Това ми се стори любопитно, защото Гомбъл беше осъден преди седем години, Статията също беше публикувана в „Лос Анжелес-Таймс“, вместо в „Орландо Сентинел“, откъдето бяха дошли всички предишни материали.
Зачетох я с любопитство и отначало си помислих, че Лори Прайн просто е допуснала грешка. Това се случваше често, Помислих, че ми е изпратила материал, за който я е помолил някой друг от редакцията на „Роки“.
Беше доклад за един заподозрян в убийството на камериерка в холивудски мотел. Тъкмо щях да я зарежа, когато прочетох името на Хорас Гомбъл. В статията се разказваше, че заподозреният в убийството на камериерката бил лежал в затвора заедно с Гомбъл и дори му помогнал с някакви килийни юридически услуги, неспоменати в материала. Докато препрочетох материала, в ума ми започна да се оформя една хипотеза.
След като откачих лаптопа от телефонната линия, още веднъж позвъних до пейджъра на Рейчъл. Този път пръстите ми трепереха, докато набирах номера, и едва можех да си намеря място от нетърпение. Отново закрачих из стаята, без да отделям очи от телефона. Накрая той иззвъня, сякаш пробуден от силата на волята ми. Сграбчих го, преди още да бе свършило първото му позвъняване.
— Рейчъл, мисля, че имам нещо.
— Надявам се да е най-много сифилис, Джак.
Беше Грег Глен.
— Мислех, че е един друг човек. Виж, чакам едно обаждане. Много е важно и щом като говоря с него, ще ти се обадя.
— Зарежи ги тия, Джак. След малко пускаме броя. Готов ли си?
Погледнах часовника си. Бях просрочил с десет минути първия срок.
— Добре, готов съм. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
— Е, не си пръв, но нищо, добра работа си свършил.
Джак. Разбира се, това няма да компенсира изтърваването на първото място, но се чете далеч по-добре и съдържа много повече информация.
— Добре, какво има да се оправя по него? — прекъснах го бързо аз.
Похвалите му не ме вълнуваха. Исках само да съм готов, за да бъде свободен телефонът, когато се обади Рейчъл. Тъй като в стаята имаше само един телефон, не можех да използвам лаптопа си за връзка с „Роки“ и да огледам последната редакция на материала си. Затова Глен ми прочете промените, които бе направил.
— Искам да направя увода малко по-стегнат и по-силен, като наблегна повече на факса. Поиграх си малко с него и ето какво се получи: „Загадъчно съобщение от сериен убиец, който очевидно напада произволно подбирани деца, жени и детективи по разследване на убийства, е подложено в понеделник на анализ от агенти на ФБР. Последни сведения около разследването на убиеца, който те са кръстили «Поета».“ Как ти се струва?
— Чудесно.
Беше променил думата „изследване“ с „анализ“. Не си струваше да протестирам. Следващите десетина минути Редактирахме основния текст. Не беше направил значителни промени и със, срока, увиснал на врата му като воденичен камък, така или иначе не бе имал възможността за това. Накрая реших, че някои от замените си струваха, а други бяха направени просто заради самата замяна — така практикуваха всички-вестникарски ре-Да-ктори, с които ми се бе случвало да работя. Вторият Материал, който беше по-кратък, представляваше мой разказ от първо лице за това, как в усилията си да си обясня Причините за самоубийството на брат ми съм открил сле-Дата на Поета. Подразбрах, че това си беше просто перчене от страна на „Роки“. Глен не се беше противопоставил. След като привършихме, той ме накара да изчакам на телефона, докато изпрати материалите за копиране.