Хрумна ми още едно обяснение за обаждането. Преди по-малко от час Торсън ми беше споменал, че Гладън е бил проверен като потенциален заподозрян, но е бил отхвърлен. Може би обаждането му е било някаква част от тази проверка. Каква част обаче, можех само да гадая. Единственото нещо, което ми се струваше ясно, беше, че съм бил информиран далеч не за всичко, което са правили агентите. Вярно, бях се намирал сред тях, но за някои неща просто са ме държали в неведение.
Другите сметки не съдържаха никакви изненади. Тези на Картър и Томпсън бяха чисти, нямаше проведени телефонни разговори. Според сметката му Бакъс бе звънзи на същия номер в Куантико някъде около полунощ и в събота, и в неделя. Любопитен, набрах номера. Веднага ми отговориха.
— Куантико, дежурна централа.
Затворих, без да кажа нищо. Очевидно Бакъс бе звънял до Куантико също като Торсън да провери за ново, постъпили съобщения или други работи в бюрото.
Накрая отворих сметката на Рейчъл и онзи стар трепет отново се пробуди в душата ми. Беше чувство, което не се беше проявило при разглеждането ми на другите сметки. Бях като подозрителен съпруг, който проверява жена си, Изпитвах нещо воайорско, примесено и с чувство на вина.
Беше провела четири телефонни разговора от стаята си. Всички бяха до централи в Куантико, като два пъти бе набирала същия номер, на който бе звънял и Бакъс, Дежурната централа. Набрах един от новите номера, с които бе разговаряла, и един телефонен секретар ми отговори с нейния глас.
— Това е телефонът на специален агент на ФБР Рейчъл Уолинг. В момента не съм на разположение, но ако оставите името си и кратко съобщение, ще ви се обадя веднага щом се освободя. Благодаря ви.
Тя беше проверявала служебния си телефон за постъпили съобщения. Набрах последния номер, с който се бе свързала в неделя вечерта в 6 и 10, и ми отговори женски глас:
— Психологически портрети, Доран.
Бързо затворих, обзет от угризения. Брас ми харесваше, но не чак дотам, че да я осведомявам за факта, че проверявам телефонните обаждания на колегите й агенти.
След като приключих с хотелските сметки, сгънах ги и ги пъхнах обратно в калъфа на компютъра си.
35.
Наближаваше единайсет и половина, когато спрях пред холивудския участък на лосанжелеското полицейско управление. Вече знаех какво да очаквам, докато оглеждах тухлената крепост на Уилкокс Стрийт. Не знаех дали Томас все още е там, в този късен час, но се надявах, че тъй като е детективът, ръководещ разследването на един скорошен случай — убийството на камериерката от мотела — е все още на работното си място, а не на улицата в търсене на Гладън.
Зад входната врата се намираше фоайе, покрито със сив линолеум, два зелени вини лови дивана и преградата, зад която седяха трима униформени полицаи. Наляво имаше вход за коридора, а над стената над него висеше надпис „Детективско бюро“, придружен със стрелка, сочеща надолу по коридора. Погледнах единствения дежурен полицай, който не говореше по телефона, и кимнах, сякаш правех обичайната си нощна визита. Бях успял да измина само три крачки по коридора, когато ме спря.
— Я почакайте, колега. С какво мога да ви помогна?
Извърнах се и посочих към табелата.
— Трябва да отида до детективското бюро.
— За какво?
Приближих до преградата, за да не разговаряме през Цялото фоайе.
— Искам да се срещна с детектив Томас.
Извадих журналистическата си карта.
— Денвър — прочете полицаят в случай, че бях забравил откъде съм. — Чакайте да проверя дали се е върнал.
Имате ли уговорена среща?
— Доколкото ми е известно, не.
— Каква работа можете да имате чак от Денвър… да, Томас върна ли се? Тук има един човек от Денвър, който иска да говори с него.
Той слуша известно време, веждите му смръщиха, докато приемаше информацията, и после затвори.
— Добре. Вървете по коридора. Втората врата вляво.
Благодарих му и се запътих по коридора. По двете стени висяха дузини черно-бели снимки на професионални изпълнители, заедно с тези на полицейски отбор по софтбол и на служители, загинали при изпълнение на служебния им дълг, на вратата, която ми бяха казали да отворя, имаше табелка „ОТДЕЛ ПО РАЗСЛЕДВАНЕ НА УБИЙСТВА“. Почуках, изчаках малко да ми отговорят и въпреки че не получих отговор, я отворих и пристъпих вътре.