— Говориш така, сякаш съчувстваш на Гладън.
Явно бях направил грешка. Очите й гневно заблестяха.
— Дяволски си прав, че му съчувствам. Това не означава, че одобрявам дори и една от гадостите, които е извършил, или че не бих му пръснала черепа, ако има възможност. Но не той е създал онова чудовище, което го владее отвътре. То е творение на друг.
— Добре, не съм се опитвал да…
Барманката дойде с бирата на Рейчъл и ми даде шанс да не изтърся следващата глупост. Взех чашата й с тъмното пиво и жадно отпих с надеждата, че неуместната ми забележка вече е забравена.
— Така че, ако изключим разказаното от него, какво си видяла у Гладън? Наистина ли притежаваше всички онези дяволски качества, които сега всеки му приписва?
Тя се замисли, преди да ми отговори.
— Уилям Гладън знаеше, че сексуалните му апетити от юридическа, социална и културна гледна точка са абсолютно неприемливи. Мисля, че това особено го гнетеше. Струва ми се, че той се бореше със себе си, опитвайки се да разбере поривите и желанията си. Искаше да ни разкаже историята си, без значение дали в трето лице или не. Сигурно вярваше, че така ще помогне на себе оц по някакъв начин. Ако се замислиш над проблемите, от които беше раздиран, ще се убедиш, че той е едно високо-интелектуално същество. Искам да ти кажа, че повечето от ония, които интервюирахме, бяха като животни. Машини. Правеха всичко почти само по инстинкт или като програмирани, сякаш не можеха да не го правят. Като го вършеха почти без да се замислят. Гладън беше различен от тях. Така че в отговор на въпроса ти, да, мисля, че той притежава всички онези качества, които му приписваме, ако не и повече.
— Знаеш ли, ти току-що каза нещо доста странно. Че бил обременен. Това не ми звучи много убедително по адрес на този, когото преследваме. Човекът, когото търсим сега да заловим, притежава точно толкова съвест, колкото и Хитлер.
— Ти си прав. Ние обаче сме виждали предостатъчно доказателства за промяна и еволюция сред тези хищнически типове. Ако не беше лекуван, нищо чудно някой с миналото на Уилям Гладън да се превърне в подобие на Поета. В крайна сметка хората се променят. След интервютата той прекара повече от година в затвора, преди да спечели обжалваното дело и да излезе на свобода. Педофилите са обект на най-жестокото отношение в затворническото общество. Поради тази причина те винаги проявяват склонност да се събират на групи, също както и на свобода. Ето това е причината за близкото познанство на Гладън с Гомбъл, както и с другите педофили в Райфорд. В крайна сметка за мен не е изненада, че човекът, когото съм интервюирала преди толкова години, се е превърнал в онова, което сега наричаме Поета. Виждам как се е случило.
Внезапно силен смях се разнесе близо до една от мишените за стрелички и ме откъсна от мислите ми. Изглежда, тазвечерният шампион по мятане на стрели беше коронясай.
— Стига вече с тоя Гладън — каза Рейчъл, когато върнах погледа си върху нея. — Тази тема е адски потискаща.
— Добре.
— А ти?
— И аз съм потиснат.
— Не, искам да кажа какво става с теб? Ти разговаря с редактора си, каза ли му, че си се върнал в екипа?
— Не, не още. Сутринта трябва да му се обадя, за да му кажа, че продължение на статията ми няма да има, но че съм се върнал в следствието.
— Как ще го приеме?
— Няма да е във възторг. Ще настоява за продължение на всяка цена. Историята набира скорост като локомотив. Националните медии вече са наострили уши и трябва да хвърляш непрекъснато нови продължения в котела на локомотива, за да поддържаш скоростта му. Но какво пък, по дяволите! Нали си има и други репортери. Може да пусне някой от тях и да чака да му занесат нещичко, което няма да е кой знае какво. И в този момент Майкъл Уорън по всяка вероятност ще хвърли следваща бомба в „Лос Анжелес Таймс“ и на мен няма да ми остава нищо друго, освен да пия една или две чаши студена вода според случая.
— Ти си циничен.
— Аз съм реалист.
— Не се тревожи за Уорън. Гор… който и да е бил източникът му, няма да го повтори. Ще поеме вече прекомерен риск, защото ще намеси и Боб.
— Чичко Фройд би се изказал за изтърваването ти.
Както и да е, ще поживеем, ще видим.
— Как си станал толкова циничен, Джак? Мислех си, че само онези обрулени от живота и занаята ченгета на средна възраст са такива.