— Господин Краснър? — изрече Торсън, без дори да го е грижа, че прекъсва разговора му.
— Да?
— Можем ли да си кажем някоя дума вън в коридора?
— Кой сте вие?
— Ще ви го обясня отвън.
— Можете да го обясните още сега или да излезете сам в коридора, ако не желаете.
Торсън отвори портфейла си, Краснър погледна знач-и прочете удостоверението, и аз видях как дребните свински очички запърхаха тревожно, докато обмис-ситуацията.
— Точно така, мисля, че знаеш за какво става дума — Коментира доволен Торсън. Той изгледа другия адвокат.
— Нали не възразявате, че ви прекъснах?
Когато излязохме в коридора, адвокатът беше да се поокопити.
— Да знаете, че имам да изслушвам обвинение след пет минути. Кажете за какво става дума.
— Мислех, че вече сме приключили с тези глупости — отвърна Торсън. — Става въпрос за един от клиентите ти. Уилям Гладън.
— Никога не съм чувал за такъв.
Той направи опит да се промъкне покрай него към вра-тата на съдебната зала. Агентът само протегна ръка и го отблъсна.
— Моля ви — изскимтя Краснър, — вие нямате право да ме докосвате. Не ме докосвайте.
— Знаеш много добре за кого става дума, господин Краснър. Задникът ти е загазил здравата, защото си укрил истинската самоличност на тая отрепка пред съда и полицията.
— Не, вие грешите. Нямах никаква представа кой е той всъщност. Поех случая по телефона. Кой се е оказал впоследствие, не е моя грижа. И няма и най-малкото до казателство, че е възможно да съм го познавал предварително.
— Не на мене с тия номера, господин адвокат. Можеш да си спестиш от тях за после пред съдията. Къде е Гладън?
— Нямам никаква представа, а дори и да имах…
— Пак нямаше да ни кажеш, нали така? О, правиш фатална грешка, господин Краснър. Нека да ти кажа нещичко. Прегледах внимателно пледоариите ти по делото на Гладън и нещата никак не изглеждат добре, ама хич, ако ме разбираш какво искам да ти кажа. Хич не са розови. Така си загазил, че само чудо може да те спаси.
— Не знам за какво говорите.
— Как така изведнъж е взел, че те е потърсил след ареста си?
— Не знам. Не питах.
— Сигурно по препоръка, а?
— Предполагам.
— От кого?
— Не знам. Казах ви, че не съм го питал.
— Педофил ли си, господин Краснър? Кой ти го вдига малките момиченца или момченца? Или и едните, и другите?
— Какво?
Торсън го бе избутал до самата мраморна стена по вре-ще на словесното си предизвикателство. Краснър бе съвсем посърнал. Беше вдигнал куфарчето пред гърдите си дато щит. Само че за жалост щитът му не притежаваше необходимата здравина.
— Знаеш отлично какво имам предвид — изрече Торсън, привеждайки се над него. — Защо от всички адвокати в тоя град Гладън избра точно теб?
— Вече ви казах — изкрещя Краснър, привличайки погледите на всички, които в този момент минаваха по коридора. После продължи по-тихо: — Не знам защо ме е избрал. Просто го направи. Координатите ми ги има в указателя. Живеем в свободна страна.
Торсън се поколеба, давайки му възможност да каже още нещо, но адвокатът не се хвана на уловката.
— Вчера прегледах стенографските записи от заседанието. Ти си го измъкнал само два часа и петнадесет минути, след като е била платена гаранцията. Как си успял да събереш сумата? Отговорът е, че ти вече си бил получил парите от него, нали така? Така че действителният въпрос е как си получил пари от него, след като той е прекарал нощта в затвора?
— Трансфер по електронен път. Нищо незаконно. Предната нощ разговаряхме за таксата ми и сумата за гаранцията и на следващата сутрин той изписа сумата по телеграфен път. Нямам нищо общо с тая работа. Аз… Вие не можете просто така да ме задържате и да ме оскърбявате по такъв начин.
— Мога да правя всичко, което си поискам. Повдигами се от теб. Накарах местните ни агенти да ти направят проверка, Краснър. Знам всичко за теб.
— За какво говорите?
— Скоро ще разбереш. Бързо ще те пипнат за врата, Дребосък. Ти си пуснал на улицата това копеле и виж какви ги върши сега. Виж какво прави.
— Не знаех! — изскимтя адвокатът молейки за пощада.