— — Това, което не разбираме, е защо ви трябват тези вещи. Аз вече съм ги оглеждал. Фотокамера, слънчеви очила, сак и торба с шоколади, това е. Няма филм, няма снимки. Защо е нужно това на ФБР?
— Подлагали ли сте шоколадите и сладките на химически анализ?
Лейтенантът хвърли поглед към Суитцър, който поклати леко глава, сякаш обменяйки тайни сигнали.
— Ние ще го направим, лейтенант — заяви Торсън. — За да решим дали шоколадовите десертчета не са напоени с някакви вещества. Камерата също. Може да не го знаете, но при разследванията ни досега имаме няколко случая с извлечени фотографии. Не мога да навляза в подробности за съдържанието им, но е достатъчно да ви кажа, че са противозаконни. Работата е там, че анализът на тези фотографии демонстрира едно несъвършенство в лещите на камерата, с които са правени фотографиите. Това е също като отпечатък от пръст при всяка фотография. Можем да ги сравним с всяка камера. Но за да го направим, ни е нужна камерата. Ако ни позволите да я вземем със себе си, ние ще направим сравнение, което да ни позволи да докажем, че тези снимки са правени имен но с тази камера. И тогава ще можем да му връчим още обвинения, когато го заловим. Това също ще ни помогне да определим с какво точно се е занимавал този човек. Затова и ви молим да ни предадете вещите му. Всъщност, господа, и ние, и вие се стремим към една и съща цел.
Лейтенантът дълго време мълча. После се обърна и тръгна навътре.
— Да вземеш разписка за вещите — нареди на Суитцър. Това бяха единствените му думи.
Суитцър последва лейтенанта, без да протестира, но Шепнейки нещо за обяснението, което Торсън бе направил, преди да го отпрати за лейтенанта.
Щом двамата се скриха зад ъгъла, се приближих и ядосано му прошепнах:
— Следващия път, когато имаш намерение да ме използваш по този начин, бъди така добър да ме предупредиш.
Торсън весело заяви:
— Добрият следовател използва всички средства, които са му под ръка. Ти просто се оказа такова.
— Вярно ли е това за фотографиите, които могат да се възстановят и за анализа на камерата?
— Прозвуча добре, нали?
Единственият начин Суитцър да спаси донякъде достойнството си беше, като ни накара да изчакаме до преградата още десет минути. Накрая излезе с един кашон, който плъзна по плота към нас. После каза на Торсън да подпише бележката, че е получил вещите. Вместо това агентът започна да отваря кашона. Суитцър захлопна капака.
— Всичко е вътре — заяви той. — Само разпиши протокола, за да мога да си продължа работата. Зает съм.
Тъй като беше спечелил, Торсън милостиво му отстъпи и разписа протокола.
— Вярвам ти. Всичко е вътре.
— Как да ти кажа, навремето имах желание да постъпя във ФБР.
— Е, не си го слагай толкова на сърцето, не си ти единственият, дето се е провалил на изпитите.
Суитцър се изчерви като варен рак и заяви:
— Не беше това. Просто реших, че е по-добре да си остана човешко същество.
Торсън вдигна ръка и сви пръсти в имитация на револвер.
— Добре — похвали го той. — Да ви пожелая ли приятен ден, детектив Суитцър?
— Хей — възкликна Суитцър, — ако някога изпитате нужда от нещо и аз означавам нещо за вас, непременно ми се обадете.
На връщане към колата не се стърпях.
— Сигурно никога не си чувал поговорката, че мухи се ловят по-добре с мед, отколкото с лимон.
— Защо да хабим меда за мухите? — отвърна той.
Отвори кашона едва когато седнахме в колата. След като махна капака, видях въпросните вещи, напъхани в найлонови торбички, и един запечатан плик с надписа „СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО: САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ НА ФБР“. Торсън го скъса и извади някаква снимка отвътре. Беше полароид, направен по всяка вероятност със служебния полицейски фотоапарат. Представляваше едър план на мъжки задник, с добре разтворени бузи, осигуряващи ясна и чиста гледка на ануса. Торсън я оглежда дяколко секунди и после я захвърли на задната седалка.
— Странно — произнесе той. — Защо ли е приложил и снимката на майка си?
Изсмях се.
— Това е най-поразителното доказателство за сътрудничество между ФБР и полицията, което някога съм виждал.
Той обаче не чу забележката ми или поне не я коментира. Лицето му помръкна, докато изваждаше пластмасовата торба с фотокамерата. Наблюдавах го как я гледа втренчено. Повъртя я из ръцете си, оглеждайки я от всички страни.
— Тия шибани задници — изрече бавно той. — И през цялото това време е била в ръцете им.
Огледах на свой ред камерата. Имаше нещо странно в издутата й форма. Напомняше на Полароид, но имаше стандартния 35-милиметров обектив.